^

Исторически музей - Ботевград

135 години от рождението на акад. Стоян Романски

ПРЕДСТАВЯМЕ


ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА

посветена на 135 г. от рождението на нашия съгражданин

акад. СТОЯН  РОМАНСКИ


  Изложбата откри директорът на музея г-жа Тодорка Коцева, която приветства присъстващите в зала "Орханиец". Тя предостави думата на Десислава Иванова-екскурзовод в музея, която  представи изложбата:


          "Акад. Стоян Романски е роден на 24 февруари (8 март) 1882 г. в Орхание с кристално сини очи, открити с огромна любознателност към света, чийто гражданин е с отличното си владеене на куп чужди езици.

  Романски-родът му е един от най-добре проучените в района, благодарение на  д-р Петър Стоянов Романски и книгата му „Ботевград-родно място”. От къде тръгват дълбоките родови корени, ами  в тяхната история се преплитат пожарищата в Зелин, съграждането на Самунджиево ... И се редят имената на  онези старите, корави българи –дето глава не прекланят. В книгата четем:

Седи дядо Дило на прага на воденичката си и мисълта му изненадващо спира в дома на сестра му Яна, сега съпруга на Петка-майстор Петко. В тъжен дом влезе, жена вдовица, син сирак. Петко, името на баща си взе. Не видя първородното си дете, убиха го турците за мъст и грабеж. Корав българин, глава не прекланяше... „ 

  После-осезаем е приносът на отец Владимир, който прави свой препис на „История славянобългарска”. От 1837г. преподава в училището на Самунджиево. През 1851г. е местният архиерейски наместник на Ловчанската епархия. Негов син по-нататък е Марин Попвладимиров Романски, роден  през 1841г. в с. Самунджиево, който се венчава за Цона Романска, с която имат три деца-Петър, Владимир и Стоян. Изхранват се със земеделие и търговия. Притежават малък магазин за битови стоки. Марин умира твърде млад-45 годишен, през 1886г. Бъдещият академик Стоян Маринов Романски остава на 4 години сирак. Расте под топлата майчина, но вдовишка прегръдка на Цона Романска. Тя отглежда и възпитава синовете си, с изключителното си трудолюбие и буден орханийски дух. Акад. Романски ще си спомни след години, че се събуждал в ранни зори да преговори уроците си и докато дойде време за училище, се пързалял със собственоръчно изработена шейна от „каици” по замръзналата река пред дома им.  Пише с лявата ръка и почеркът му-изящно красив е много трудно четлив. След приключване на основното си и прогимназиално образование с отличен успех, продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово. Там се дипломира отново с най-висок успех. Годината е 1900г. Следват-Софийския и по-късно Лайпцигския университети.

  В Лайпциг защитава докторска дисертация на тема "Поучението на влашкия войвода Нягое Бесараб до сина му Теодосий" (1908). Работи като асистент на Вайганд до 1909 г., след което се завръща в София и започва да преподава славянско езикознание и етнография в Софийския  университет.

  През 1912/13г. увлечен от общото патриотично вдъхновение за национално обединение прекъсва научните си занимания и се отправя на фронта. Превърналите се за една нощ във войници български интелектуалци, земеделци и занаятчии проявяват "планини от храброст" и само за месец успяват да поставят на колене вековния си потисник. Една световна империя, чиито предели обхващат земите на три континента, шумно се сгромолясва под напора и виковете: "По пет на нож" на българските воини.От  фронта Стоян Романски, поради измръзване на краката и разтягане на сухожилия, остава за цял живот с бавна и скована походка.

  След войната, се завръща към научната си работа. От 1915г. е извънреден професор, а редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография става през 1922г. Той е главен уредник  на Славянския институт при Софийския университет от 1934 до 1937-а.  Проф. Стоян Романски е първият директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958). Оглавява Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958). Академик е от 1929 г., член на Български археологически институт от 1922 г., на научното дружество "Тарас Шевченко" в Лвов, на Румънското историческо дружество, на Славянския институт в Прага, на Македонския научен институт. Романски е автор на "Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите", издаден в София през 1933 г. В съавторство с Иван Пенаков издават "Румънски свидетелства за Добруджа", излязла и на немски. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия оттатък Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския й характер.

  В Софийския университет проф. Романски чете лекции по обща и историческа славянска етнография, етнография на България, български народен бит, славянска народна вяра, етнографска картография, сравнителна граматика на славянските езици, старобългарски език и др.  Той е автор на предговора към книгата на свещ. Иван Попилиев ”Спомени от преди и по време на Освободителната война”. В предговора четем:” Помня дядо поп Иван, висок мъж с руса брада и съсредоточен поглед. Най-младият му син Васил Попиванов...бе убит при Чаталджа, бе мой другар от ученическото и студентското време.... Поп Иван беше един от ония неколцина свещеници ...в Орханийско, които ако и слабо образовани, имаха съзнание за своето призвание като духовни бащи.” 

  Научното наследство на Стоян Романски включва трудовете "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония", "Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и ромъни", "Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия", "Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г.", "България в образите на Феликс Каниц" и др. Част от 400–те му труда, съставляващи безценно историческо, филологическо, народопсихологическо, етнографско ... наследство са изложени в документалната изложба, посветена на акад. Романски- тук в музея на Ботевград, като част от инициативата ни, започнала преди две години-„Творим новата история на Ботевград”, в която представяме заслужили наши съграждани.

 Освен научната си дейност, акад. Романски има изключителен принос при обявяването на Зелин за курорт, където се чувства, както той се изразява на „родна, бащина земя”. Летните си месеци, той прекарва тук, където в наследственото лозе, той си построява малка виличка. Под огромния сенчест орех в двора, чести гости са му акад. Асен Златаров, проф. Крум Димитров-основател на специалността „Класическа филология” в Софийския университет, превел в летните месеци, пак тук, на зелинската си вила Ботевите стихове на латински и старогръцки... , забележителни учени и обикновени граждани, дошли да споделят проблем или да потърсят съвет.

 Скромен и всеотдаен в любовта си към родния град на среща с цар Борис и група български академици през 1934г., той предава лично желанието на своите съграждани за преименуване Орхание на Ботевград. По-късно съветва и подпомага Петър Ценов в работата му по излязлата в 1926г. „Орхание и Орханийско”. А когато през 1942г умира д-р Тошко Петров, акад. Романски е предложен от своите съграждани за председател на комисията, създадена от лекаря-хигиенист за написване на цялостна история на Ботевград. В комисията  влизат още фолклористът  и виден диалектолог Георги Попиванов, учителят-краевед  Мико Стамболиев, Димитър Тодоровски, адвокат Тодор Парапанов и Никола Христов.

  Акад. проф. Стоян Романски умира на 26 февруари 1959 г. в София, след тежко боледуване.Последното му желание е личният му архив и библиотека да бъдат дарени на родния град... То остава неосъществено. Признателното гражданство посмъртно с  Решение на Общински съвет Ботевград през 2000г. му е присъжда съвсем заслужено званието „Почетен гражданин”.

Специален гост при откриване на изложбата бе родственикът на акад. Романски-проф. Ради Романски. Той разказа за това, което знае от  баща си д-р Петър Романски за именития ни съгражданин.

Изложбата ще може да бъде видяна в музея в рамките на месец, като се надяваме с нея да предизвикаме и бъдещ интерес към личността и делото на акад. Стоян Романски.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар