^

Исторически музей - Ботевград

"Да надскочиш себе си...”

На празника на художниците-3 ноември, в инициативата "Салон на изкуствата 2016г." представихме един местен художник -Петър Петров - Липински . Той дари графиките  си за фонда на музея Благодарим!
Неговата изложба "Да надскочиш себе си..." бе представена от Десислава Иванова -екскурзовод в музея с думите:

    "Удоволствие е за мен, че творци гостували веднъж в инициативата на музея „Салон на изкуствата”, се завръщат отново и отново, стават наши приятели в годините. Помагат ни да разчупим модела на традиционно не вълнуващия никого прашен, олющен, занемарен музей, превръщайки го в действащ, жив организъм, който ежедневно се развива-надскача себе си, за да достигне до повече хора, които като доброволци, творци или просто любопитни посетители стават част от културната ни институция.

  В този ред на мисли, днес имаме щастието да се поздравим с откриване на втората самостоятелна изложба на Петър Петров-Липински „Да надскочиш себе си...”, в която сме подредили над 25 негови творби. Изложбата започва с автопортрет на художника, в който се оглежда един млад човек, необикновено сериозен и строг. Много харесвам натюрмортите му. В много от тях присъства бутилка, гарафа..., която никак не е самотна. Като в един дом, пълен с много топлина и човешка глъчка. Нищо не е статично, сякаш току-що някой е докосвал предметите, оставяйки ненатрапчива плахичка следа от себе си. Очилата са прилежно затворени. Подредени са, макар и зад привидния хаос- цари ред и хармония. Всяка вещ е докосната с топлина и внимание. А сред нюансите на сиво-черното се приплъзват светлосенките на цели човешки съдби. Долавям уважение и респект, лек реверанс  отправен към зрителя с така нетрадиционен в днешната епоха – рицарски жест. Дори шевиците са щриховани, без нюанс от мрак-сияещи в своето ненатрапващо се разнообразие. В графиките съвсем по мъжки липсват пъстри букети, разнообразни съцветия...Виждам само една саксия и тук личи грижа и осторожност към цветята. Те са изправени, живи. Саксията е нито по-голяма, нито по-малка-точно колкото е необходимо. Няма откъснати или прекършени стъбълца. Светът на Петър Петров тъне в една ненатрапваща се хармония, оригинален е и искрен. Преизпълнен е със светлина. Черното се прелива в нюансите на сивото, за да искристализира на места в прозрачно бяло. Цветовете или липсата им не нарушават хармонията на образите и вещите, част от битието, в което често ни е съдено да надскочим себе си, но не със страх и притеснение, а съвсем естествено, като един обичаен природен кръговрат.

  Интересни са и рисунките в син цвят. Те вече ваят - тела, които също не са статични. Красиво синьо момиче срамежливо се усмихва. То е малко и крехко, а зад него отражението в синьо го увеличава. Сякаш отвъд тази така сетивна чупливост на стъклото или на женското тяло се крие неподозирана сила и устойчивост. Все си мислим, че сме слаби и непригодими  мечтатели-летящи хора, че няма да се справим, а...по неволя ежедневно надскачаме себе си. И имаме ли избор в този така прагматичен  свят, в които все още се рисуват икони, като вътрешна потребност да вярваме в...неочаквано и за нас самите огромната ни способност да творим, да споделяме мечтите си и да заразяваме с тях невярващите в себе си. Ще завърша с един цитат от блога на Лидия Петкова, на която днес случайно се натъкнах и мисля, че чудесно се вписва в самостоятелната изложба на Петър Петров днес :

  Всеки път, когато казваш по инерция “Не мога!”, спри и се замисли! Наистина ли неможеш?

Докажи си го! И бъди готов да изненадаш сам себе си!

ДЕРЗАЙ!

НАДСКОЧИ СЕ!

СКОЧИ НАД СЕБЕ СИ!

СКОЧИ НАД БЕЗКРАЯ!

ТАМ НЯМА ГРАНИЦИ!

 

                                          Успех! С цялото ми уважение,

                                                                                     Десислава Иванова

                       След това Петър Петров-Липински получи поздравителен адрес от кметството на с. Врачеш.

 


Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар