^

Исторически музей - Ботевград

Елитарна църковна утвар от фонда на НИМ за празника на Ботевград

Националният исторически музей съхранява и представя голяма колекция от музейни предмети, свързани с християнската култура, култ и история. Балканският полуостров, поради специфичното си разположение и исторически и географски особености, се превръща в люлка на Източната римска империя, където постепенно се обособява и процъфтява културата на православното християнство, неразривна част от което е и българската религиозна култура. Днес фондовете на Националния исторически музей са изпълнени със свидетелства за наситената с възходи и падения история на жителите на Балканския полуостров. Християнските книги, икони и църковна утвар, които са участвали в свещенодействието, извършвано в множеството православни храмове, разпръснати наблизо и далеч, са пренесли със себе си пътеводната Божествена светлина, преминала през столетията и осенила с Божия промисъл добродетелните и праведните люде, прекрачили прага на храма, а днес продължава да дава сила и на любознателните, прекрачили прага на музея. Сакралните християнски предмети – забележителни произведения на християнското изкуство, представени в настоящата експозиция, представят една малка, но безценна част от историята на православното християнство.
Изложбата ще остане в експозицията на Исторически музей - Ботевград до 15. 01. 2018г., включва:

МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦА НА СВ. ДИОНИСИЙ I ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ

Златар Георги Михал Писка от Линотопи;

А. Мощехранителница за черепа на светеца с формата на негово портретно изображение, 1788 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, ниело;
Б. Кутия за мощехранителницата с главата на св. Дионисий I Патриарх Константинополски,1788 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата;

Св. Дионисий I Патриарх Константинополски е пребивавал често в манастира Св. Богородица Косиница, където е живял до края на живота си. Това е и причината манастирът да притежава негови мощи, и да има местен култ към него. Периодът, през който Дионисий I е бил Константинополски патриарх (от 1466 до1471 г. и от 1488-1490 г.) се характеризира с богата книжовна дейност в православните книжовни средища, включително и българските и с преводи на големи богослужебни произведения от гръцки на български език.

РЕЛИКВАРИЙ
1783 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, мед;

На предната страна на кутията е представена сцената „Успение на Пресвета Богородица”, която е патронна за Косинишкия манастир, за когото е била изработена мощехранителницата. На капака в аркада са представени четирима светци в цял ръст: св. Дионисий; св. Йоан Златоуст; св. Панталеймон; св. Андрей Първозвани. Св. Дионисий I Патриарх Константинополски, който е покровител на манастира Косиница, където е живял до края на живота си, е представен в монашески одежди, с архиепископски жезъл. Св. Панталеймон е представен със стандартна иконография, в ръцете си държи кутия с лечителски принадлежности. Св. Андрей Първозвани е представен в архиепископски одежди, което не е характерно за иконографията му. Възможно е да е представен св. Андрей архиепископ Критски, а надписа да е сбъркан или да е представен св. Андрей Първозвани, но иконографията да е сбъркана.

КАНДИЛО
1789 г., сребро;

Кандилото е с характерната за периода от края на XVIII в. форма и украса. На най-изпъкналата част са запоени три серафима.
Кандилата са вид светилници. Паленето и гасенето на кандилата по време на литургията е регламентирано и участва в символния ритуал на богослужението. Големите кандила в сферична форма, с два и три пояса, завършващи с капковиден елемент са от т. нар. Йерусалимски тип, тъй като в края на XVIII в. са доставяни от Йерусалим.

ПОТИР
1796 г.,сребро с позлата, ниело;

На основата на потира в четири овални медальона, разположени пейзажно, има изобразени следните сцени: Молитва в Гестиманската градина; Залавянето на Христос; Поругание Христово; Пътят към Голгота. На чашката, отново в овални медальони, но разположени портретно, има изобразени, в цял ръст образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Йоан Кръстител и сцената Разпятие. Потирът е украсен с множество растителни орнаменти и гирлянди.

ПОТИР
XVIII в., сребро с позлата;

Експонатът представлява малък потир с изящни растителни орнаменти, по-голямата част от повърхността, на който е позлатена.
Потирът е сакрален съсъд, в който става освещаването на виното и претворяването му в Христовата Кръв . Прякото участие на потира в богослужението се свързва със саможертвата на Божия Син с която Той изкупва греховете на човечеството.

МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦА
1805 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, филигран, гранулация;

Мощехранителницата е с форма на призма, чиято основа е шестолъчна звезда. Символично представя храм с форма на ротонда. Вътрешната страна на капака е богато орнаментирана със сребърен позлатен фриз, монтиран върху червено кадифе, и рамкиращ шестстенен медальон, с образа на св. Козма, чиито мощи е съхранявала мощехранителницата. Пропорциите са скъсени. Около гнездото, където са били видими мощите има шестстенна позлатена плочка с богат растителен ажурен орнамент, около него е изкован дарителски надпис. По стените отново има монтирани позлатени ажурни плочки с растителен орнамент, които рамкират конвексна окръжност, която е основа на красиви цветове, чиито венчелистчета са изработени с филигран и гранулация, а в центъра им има каса, в която е имало монтирани цветни камъни, които липсват. На капака има също шест от тези красиви цветя, изработени със сложна ювелирна техника. Куполът представлява полусфера, която е решена по подобен на изработката на цветята начин, но е още по-пищен и сложен като изработка.

ИКОНА-ДИПТИХ
Разпятие (ляво крило);
Св. Богородица Пътводителка (дясно крило)
XIX в., обков, дърво, темпера, сребро с позлата

Иконата се състои от два дървени панела, които от вътрешната и страничната част са обковани със сребро и са съединени с панти. На лявото крило е изобразен кръст, на обкова са представени Разпятие Христово и символите на четиримата евангелисти. Образите и надписа са позлатени. На дясното крило на диптиха е представена Богородица Одигитрия. Одеждите и нимбовете на Св. Богородица и Иисус Христос, както и част от надписа са позлатени.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар