^

Исторически музей - Ботевград

История на киното

 На 19.03.2015г. в рамките на инициативата "Салон на изкуствата 2015г." бе открита изложба и  се проведе дискусия на тема:

   120 години световно кино, 100 години българско кино и 80 години кино в Ботевград.


КИНОТО В НАШИЯ ЖИВОТ

  На 28 декември 1895г. 35 човека заплащат по 1 франк, за да влязат в „Гранд кафе” на булевард „Де Капюсин” в Париж и да гледат никому неизвестния КИНЕМАТОГРАФ. Нито те, нито неговите изобретатели-братята Огюст и Луй Люмиер са предполагали, че отварят вратите на толкова могъщо зрелище и средство за художествено отразяване на света. Решението на братята Люмиер за публична прожекция на заснетите от тях филми, не е срещало ентусиазъм. Дори собственикът на „Гранд кафе” се е отказал да участва в печалбата и се е ограничил в еднократно платен наем. Само няколко дни след първия сеанс пред кафенето се образуват дълги опашки от любопитни.

Киното става атракция, но и най-разпространената мода. Отначало братята Люмиер сами снимат филмите си. Това са по-скоро документални репортажи, 17 метрови филмчета на 16 мм лента „Излизане от фабриката”, „Закуската на бебето”, „Разрушаване на стена” и др. до „Пристигане на влака на гара Сиота”, където налитащия на екрана влак предизвиква паника сред публиката на първите редове.

Братята не са предполагали, че тяхното изобретение /поредната оптическа играчка/може да породи такова огромно въздействие и интерес, но за да се стигне до това изобретение-нищо не е случайно. Много преди това е имало така наречения МУЛТИПЛИКАТОР/малка книжка с картинки, срязани на 3 по хоризонтал, която като се разгръща бързо създава оптическа измама на движение на образите. Доста след това идва белгиецът Жозеф Плато, който на базата на едно изследване на Нютон на спектралния анализ, измисля един диск, с тесни отворчета, над който са поставени фигури, които се различават по фазите на едно циклично движение. Рисунките се завъртат и се наблюдават през отворчетата. Рисунката оживява. Така Плато открива принципа на анимацията през 1829г., когато пък откритието на Луй Дагер/дагеротипията/ по-известна после като фотография не съществува.

 И се редят англичанинът Уйлям Хорнър през 1834г. с неговия ЗООТРОП-лента с рисунки върху здрава хартия без перфорация, наподобяваща днешната кинолента. После французинът Емил Рейно през 1877г. патентова своя ПРАКСИНОСКОП, който е първообраз на кинопрожекционния апарат. И така стигаме до братя Люмиер.

Колкото и странно да изглежда, година и половина след първата прожекция зрителският интерес намалява. Един пожар в Париж, възникнал от небрежност на киномеханика през 1897година, предизвиква смъртта на около 100 човека. Лесно запалимата и бързо горяща целулоидна лента, нанася почти смъртоносен удар на кинематографа. В критичния момент, когатно публиката е престанала да се възхищава на движещите се фотографии, идва на помощ един „вълшебник”, създател на вълнуващи, фантастични зрелища-Жорж Мелиес. Този собственик на театър, фокусник, режисьор, актьор и продуцент създава снимачно ателие в Монтрьой до Париж. И се започва.

  Появяват се блестящи с въображението и фантазията филми като: „Пътуване до Луната”/1902г./, „Пътуване при невъзможното”/1904г./,  „Делото Драйфус” и др.- 400 на брой. След 1909г. се появява конкуренцията на братя Пате, започва спад за Мелиес, на сцената излиза компанията „Гомон” и той е буквално унищожен.

  Да погледнем какво става в България по онова време!

  След 1908г. в България се открива салонът на „Модерен театър”/днешното кино „Одеон/. В модерния за времето си, киносалон се прожектират немите филми на „Пате Фрер” в съпровод на подходяща музика, изпълнявана на пиано пред екрана. Вече пътува и странстващия из страната кинематограф. Първият самостоятелен български филм на талантливия Васил Гендов, излиза на екран чак на 13 януари 1915г., въпреки че е готов още през 1910година. Това е първата българска кинокомедия „Българан е галант”, която е отложена за показ, поради обстановката около двете войни-Балканската и Междусъюзническата. Именно първия екранен показ на 13.І.1915г. бележи началото на  българското кино. Това, обаче не е началото на самия Гендов. Неговият първи филм е „Любовта е лудост” /кой знае как запазен и до наши дни?!/ е заснет преди „Българан е галант”, но е показан у нас през есента на 1917г. Следват гендовите филми: ”Баронът”; „Децата на Балкана” и др. Това е българското начало на киното само 20 години след европейското-1895-1915г.

  Първите филми в Орхание се прожектират от подвижни кина непосредствено след Първата световна война. На 3 февруари 1924г. е открита тържествено сградата на чителище „Христо Ботев”, което през 1927г. се снабдява със собствена киномашина, благодарение на съдействието на Карл Йосифов Папаушек.

  А в далечната 1934 година в Орхание/ вече Ботевград/ се открива и новото читалище с голяма сцена-киносалон. И така, уважаеми съграждани, ние имаме своето кино вече над 80 години. През 1942г по идея на председателя на читалището - Никола Христов Попов е закупен германски киноапарат с марка „Цайс-Икон”. На 17юли 1942г. е първата прожекция с новия за времето си киноапарат, а до края на годината, според Ташко Нинов, кинопрожекциите са 412 на брой, а най-много приходи за читалището идват от кинопрожекции. Първата широкоекранна прожекция се провежда през 1962г.  А на 19 ноември 1967г е открита новата самостоятелна сграда на кино „Стамен Панчев”, което е първото широкоформатно кино в страната.

   Отдавна познаваме любителските 8мм филмчета, както и 16 мм филми на телевизията. Познаваме и 35 мм лента, широкоформатната 70 мм на стереоизображението. Свидетели сме и на откриването на полиекрана и циркорамата до наши дни с 3D и 4D филмите. Киното овладя цвета и обемността на звука и непрекъснато се усъвършенства технически. В непрекъсната надпревара с телевизията, то все още бележи крачки напред. Нека не се изолираме в домашна обстановка и не  забравяме големия екран с близкия до нас  човек. Киното се развива и може още много да даде на хората.

 

                                                                                                                                                Милчо Влайков-последният мохикан на старото лентово кино

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар