^

Исторически музей - Ботевград

Изложба живопис на Величко Коларски

Изложбата живопис на нашия съгражданин Величко Коларски бе открита в четвъртък - 12.06.2014г. в 14,30 часа от директора на Исторически музей Ботевград г-жа Тодорка Коцева. Тя представи новата инициатива на екипа на музея "Творим новата история на Ботевград". В нея бихме искали да представим наши съграждани с принос в българската литература, култура, изкуство и наука. Изложбата на Величко Коларски представи екскурзоводът на музея г-жа Десислава Иванова:

ВЕЛИЧКО КОЛАРСКИ ИЛИ  „ВСЕКИ  РИСУВА  СЕБЕ  СИ”

  Величко Коларски е роден в Орхание през 1928г., самият той все още пази детския си спомен от тържествения  ден, в който приемаме името Ботевград. Завършва Художествената академия в София през 1952 г. - специалност “Живопис” при проф. Илия Петров. Твори предимно в областта на пейзажа и натюрморта . Членува в Съюза на българските художници от 1953г., като посвещава много години на художествената критика и историята на българското изобразително изкуство. Проучва и осветлява пътя на пейзажната ни живопис и историята на художниците-пейзажисти в едно уникално по рода си  научно изследване “Българска пейзажна живопис” (1979), обхващаща достиженията на  пейзажната живопис у нас зa един стогодишен период след Освобождението на България. Във времето между 1960 и 1978 г. той работи в НХГ. Изявите му в областта на изкуствознанието и критиката са свързани и със сътрудничество във вестници и списания, в националното радио и телевизия. В тази сфера работи и между 1979 и 1988 г. като научен сътрудник в Института по културата при БАН и Комитета за изкуство и култура. Организира редица представителни изложби на българското изкуство в Прага, Виена, Москва, Рига, Будапеща и т. н. и участва в редица общи и колективни изложби у нас и в чужбина.

 За приноса си към българската култура Величко Коларски е награден с орден “Св.св. Кирил и Методий” - I, II и III степен.

    А извън откриваемата лесно в интернет пространството, биография на художника, търсим измеренията на личността му в картините, където Величко Коларски рисува себе си. Разходката ни в творческия му свят започва с  Часовниковата кула-символ на Ботевград. Като всеки наш съгражданин и той е закърмен с вековния й образ. За мен тя е сърцето на града, видяла, преживяла, нашепваща и неотменно жива. Неговата часовникова кула не е засипана с куп епитети, в мълчаливата тишина силуетът й намира защита и сигурност сред къщи и дървета. Часовниковата кула не е отделена от кипящата жизненост на светлината, не е вкаменелост от отминала епоха, а нещо живо и неотменно напомнящо за времето отвъд неговите измерения. А после-в къщите се оглежда светлината. Слънцето играе, говори. Къщите са скрити в сенките, смълчани-какво ли пазят-причукване на стари греди, мирис долавящ спомен от детството. И в сянката -бликат цветове, не е статична, а просто притихнала. В част от пейзажите забелязвам, вероятно случайно разпределение на образите на три нива, като в древна икона, където е намерена мярата на триединството. Човешкото присъствие е някъде отвъд, долавя се, но липсват фигури, крака, ръце, очи...Заменени са с танц на дървета. Те протягат клони, прегръщат, топлят къщите-неразривна част от пейзажа. Постигната е успокояваща сетивата хармония и сякаш естествено усещане за сигурност, характерна не за човешкия живот, а за измеренията на природата. И улиците, погълнали светлина са широки и подканящи. Изкушавам се да влезна и споделя този свят без катинари и ключалки. Но понякога пътищата водят до затворена врата като в картината „Пейзаж с порта”, но отново изначалната виталност на художника я оцветява в жълто, охра...Превръща я във вход, очакващ мисления допир на душата. В пейзажите  и натюрморта се долавя нежната, чувствителна натура на твореца-отдалечен от шума и глъчката на злободневието, намерил пристан в природата, станала неразривна част от представата му за себе си.

  За мен писането е най-естествения начин да общувам с другите, със света отвъд, откривайки измеренията на собствената си личност. Да рисуваш себе си също е начин да общуваш, да споделяш, да мечтаеш...Човек винаги в края на краищата е сам  със себе си, но не би могъл да си е самодостатъчен. Той върви по пътя си към другите-пишейки, рисувайки и не спирайки да се надява...

  Изложбата живопис на Величко Коларски за мен е не само възможност да се запознаем с изключителното творчество на един от най-добрите български художници, но е и начин да съпреживеем жизнения му оптимизъм, да се насладим на богатия душевен колорит и да се опитаме да се докоснем до уникалните измерения на талантливата му личност.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар