^

Исторически музей - Ботевград

Кирило-методиевската мисия в православното християнство

През тази година – 2016 – се навършват 1151 години от покръстването на България в 865г. от княз св. Борис-Михаил.

След покръстването, на 4 март 870 г., Константинополският съборът решава да се създаде автономна Българска архиепископия като дъщерна църква на Вселенската патриаршия. За пръв български архиепископ е избран Йосиф, а седалище му станал гр. Дръстър (дн. Силистра), тъй като Плиска била езически град. По време на цар Симеон, когато България става една от най-големите европейски държави и значителна регионална сила, въпросът за автокефалията на Църквата отново е актуален. България „получава” легитимно своя пръв патриарх от Византия едва през 927 г., когато на престола вече е цар Симеоновият син Петър. През 971 г. византийският император Йоан Цимисхи завладява Източна България и столицата Преслав. Българската патриаршия обявява за свое седалище град Охрид, където остава до последните дни на Българското царство през есента на 1018 година. До 1037 г. на Охридския архиепископски престол управляват българи. Един от първите актове на Асеневци след избухване на освободителното въстание в 1185 г. е възстановяването на църковната независимост. За първи български патриарх след освобождението от византийско робство е ръкоположен Йоаким I - на тържествения събор в Лампсак и Галиполи през пролетта на 1235 г. Търновската патриаршия официално е прокламирана пред православния свят. Търновската патриаршия придобива голям авторитет в православния Изток. Това става поради разцвета на българската държава. Но през 1393 г. Българската патриаршия фактически е унищожена от Османската империя. Целият ù диоцез преминава в подчинение на Константинополската Църква. Голямото начало на борбата за самостоятелна българска църква през Възраждането е  поставено с "Българския великден" на 4 април 1860 г., когато Иларион Макариополски отказва да спомене името на Цариградския патриарх, а финалът е султанският ферман от 28 февруари 1870 г., с който се учредява самостоятелна Българска Екзархия със седалище в Цариград. След 9.09.1944 г., на 8 май 1953 г., в София се свиква Третият църковен събор, на който се взема решение за възстановяване на Българската патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил, който става Патриарх Български и Митрополит Софийски.

Историята на Българската православна църква и българската култура и просвета са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици дава на славянските народи светлината на Евангелското слово, чрез писменост на роден и разбираем език, и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите.Светите братя Кирил и Методий, и особено техните ученици в България, завещават на своите последователи едно велико християнско наследство, което придава духовен облик както на Църковната мисия сред нашия и другите славянски народи, така и на характера на самата българска култура. На първо място чрез извършения подвиг на превода на Евангелието и въобще на цялото Свещено Писание, а така също и на духовно-поучителна и богослужебна църковна книжнина на говоримия тогава славянски и старобългарски език, те създават изцяло нова писмената култура и полагат основите на славянската литература. Българският владетел Борис-Михаил приема в България най-верните ученици на св. Кирил и св. Методий – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горзд. Благодарение на тях заработват Плиско-Преславската и Охридската книжовни школи, които обучават бъдещите свещеници и учители. Благодарение на тях се създава богата книжнина, която обслужва не само България, но и всички православни държави, приели вярата след българите. На тях се дължи и разцветът на Симеоновия “Златен век”, а също така и традициите на християнското просвещение в България през следващите столетия. 

Безкористното ученолюбие, стремежът към повече знание и жаждата за просвета и днес остават живи сред българите, а великата мисия на истинската просвета в духа на Кирило-Методиевото дело и днес поставя пред Църквата големи отговорности и задачи в спасителната ù мисия в съвременния свят.

 

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар