^

Исторически музей - Ботевград

Обитателите на подводния свят

Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...

Живей днес!
Не се оставяй да умираш бавно!

                                                                                          Не забравяй да бъдеш щастлив!

                                                                                                                                 Камелия Атанасова

         С този стих от изживяни истини на Камелия Атанасова, екскурзоводът на музея Десислава Иванова на 17.07.2013г., в зала "Орханиец", откри фотографската изложба "ОБИТАТЕЛИТЕ  НА  ПОДВОДНИЯ  СВЯТ"/през обектива на КАМЕЛИЯ  АТАНАСОВА /  След което г-жа Иванова представи накратко Камелия Атанасова и нейните творби с думите:

"  В „Салон на изкуствата 2013г.” днес представяме един изключителен фотограф Камелия Атанасова, която смело ни повежда в свят еднакъв и същевременно различен от човешкия, земния. Еднакъв заради бликащия живот, различен по непривичната си безграничност и свобода.  Разхождайки се  сред тези чудесни запечатани мигове безвремие на планетата Земя, неусетно се замислям за щастието, което понякога е изява на хармоничното сливане със средата. В тъй примамливото синьо на водата изведнъж се събуждат багри, отблясъци, отсенки. В лазура изгрява слънчев диск – не, слънце а причудлива риба, прокрадва се създание наподобяващо гъсеница, но  диаметрално противоположно от земния си аналог, цвете, което се оказва медуза... Неопределеност, загатнато намигване, пречупен образ на далечен слънчев лъч. Свят отвъд синьото, където човекът има ограничена амплитуда от възможности да властва и руши. Невероятна симбиоза-хармония между жива и мъртва материя, вечност. Фотографиите са съвет към антагонизма на отлитащия миг, да го преодолеем, да се усмихнем, затаим дъх и да се слеем с цялата безкрайна хубост на подводния свят. И за малко сме част от картини, които едва ли ни е съдено да видим някъде по пътя си. Те са били, случвали са се във времето и нямаме власт да ги повторим, за да удовлетворим капризното си любопитство-събирателен образ на стремежа ни да знаем повече, да сме видяли и научили нещо така не ежедневно, смайващо, невероятно като хармонията струяща от дома на подводните обитатели, вписали се непретенциозно, елегантно в средата-без да я рушат или нарушават по някакъв начин своеобразието й.

  Благодаря на Камелия Атанасова за необикновената разходка из Египет, Гърция, Виетнам, Малта и…  българското Тюленово в един неспирен диалог с най-красивите световни туристически дестинации.

  Давам думата на Камелия Атанасова да ни поведе нетипично и лятно по своите морски пътища, съхранили талантливи разкази в цвят и форма за  обитателите на подводния свят."

  Камелия Атанасова разказа, че първото й гмуркане е било в Египет и сподели, че не се интересува толкова от подводна археология, колкото от обитателите на морските дълбини. Тя отговори на въпроси на присъстващите, като разказа увлекателно за нетрадиционното си хоби.

Изложбата завърши с множество поздравления в неформална обстановка след официалното откриване.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар