^

Исторически музей - Ботевград

От киноцентъра до музейната витрина

           В рамките на "Салон на изкуствата 2015г.", в юбилейната година за киното, Исторически музей Ботевград представя гостуващата изложба на музея в Попово "От киноцентъра до музейната витрина". Откриването бе на 16 май 2015г.  в зала "Орханиец". Започна нетрадиционно с изпълнение на родопска песен от Мария Коцева. Към вълшебната български мотиви се присъедини спонтанно и работилият дълги години в родопския край, г-н Христо Христов-Референта.

След бурни аплодисменти изложбата, посветена на заснемането на филма "Капитан Петко войвода" от поповчанинът Димо Коларов,  г-жа Тодорка Коцева -директор на музея откри проявата и предостави думата на екскурзовода на музея, Десислава Иванова:

 "  На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни сиромаси, вдовици с дребни дечица.

                                                                                                                                                                                    Капитан Петко войвода

  Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар,  Турците убиват брат му Матьо и братовчед му Вълчо и той убива единия и на 6 май (Гергьовден) 1861 година , ненавършил 17 години, оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчи и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей.

  В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
  Седемнадесет години капитан Петко войвода се бори за свободата на поробените си братя. Получава званието капитан и високото признание на  руския император, заедно с имение и златен часовник.

  А в България народополезната му дейност довежда до това, че през 1892 бива заподозрян в антистамболовска дейност. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г.

  Умира на 55 годишна възраст от рак на стомаха на 7 февруари 1900г. само 5 години след това умира и съпругата му Рада.

Част от оцелелите вещи на войводата попадат в ръцете на семейството на неговия племенник Кръстьо(ю) Петков Мармарев- български общественик и революционер. Роден в 1874 година в Мерхамли, днес Пеплос,  Гърция, откъдето избягва и през 1894г. идва при вуйчо си във Варна.Тук, той се занимава се със търговия и е един от организаторите на Тракийското емигрантско дружество "Странджа“. Подпомагал активно  ВМРО. Включил се в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание по свидетелство на Михаил Герджиков. 

   Кръстьо (ю)  Мармарев е  починал в Ботевград на 16.02.1956г., на 82 години. )

  Той се жени за племенницата  на Рада (дъщеря на сестра й Мария)-Люба, отгледана в семейството на капитан Петко войвода. От брака на Кръстьо Мармарев с Люба се раждат  5 деца-Петко, Радка, Борислав, Асен и Славчо. Радка се установява в Ботевград и при нея се преселват родителите й. Те живеят на квартира в къщата на Гена и Никола Цагарски, на сегашната улица „17-ти ноември”. Търсейки продължението на историята на славното семейство и вървейки по следите на вещите на Петко войвода, Мария Милтенова се среща със любознателната и словоохотлива орханийка Гена Цагарска, която свидетелства: „Добра жена беше (Люба), даде в дар на черквата сребърно кандило, икони и килима дето го постилат в олтара. Като умря, дъщеря й раздаде вещите.” Казаното от Гена Цагарска изпраща Мария Милтенова в църквата, където получава потвърждение от свещеника(по това време вероятно поп Георги) за наличие на тези вещи от къщата на капитан Петко войвода в църквата „Св.Вознесение Господне” в Ботевград.

  И огледалото–ням свидетел на кончината на Петко войвода, виждащо се съвсем ясно на снимката от смъртния му одър през 1900 г., Мария Милтенова открива в Ботевград, в къщата на гимназиалната учителка Вяра Петкова.

  Разказвам всичко това, защото времето безмилостно изтрива следите на вещи, чието място е в музейната витрина, а не забравени из тъмни, влажни мазета и тавани. И всяка вещ или документ за Петко войвода, за Кръстьо Мармарев са интересни и ценни, не само заради практическото им използване, а защото често в тях се крие една история, която не бива да забравяме, коригираме по свой интерес или оставим други да ни я пишат, както им е удобно."

  Изложбата представи и директорът на музея в Попово г-н Пламен Събев, който каза, че камерата показана в изложбата, с която майсторът на черно-бялото изображение Димо Коларов снима много от известните български филми, както и фотосите от снимачната площадка, са предоставени на Поповския музей през 2004г. от киноцентър „Бояна” и Рангел Вълчанов по повод IV национален фестивал за операторско майсторство „Златното око”, провеждан в памет на Димо Коларов.  Българските народни носии, пък са изработени по подобие на автентични от беломорска Тракия и Македония за заснемането на филма за Капитан Петко войвода.

       Гостуващата изложба на музея в Попово   ще може да бъде видяна в зала "Орханиец" на музея до 26 юни 2015г.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар