^

Исторически музей - Ботевград

Творческия свят на Милко Влайков - ретроспекция дърворезба

Милко Влайков е роден и живее в Ботевград.
Увлича се от рисуване още в 3 клас, когато представя свои творби на фестивал на детската рисунка в Япония. В гимназията изучава живопис при Марин Ташев, а интересът му към дърворезбата се изявява в кръжок, функциониращ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“, с ръководител Павел Пацов.
Член е на задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1975г.
На ботевградската публика той представя своята ретроспективна изложба дърворезба, в която е включил над 20 свои авторски произведения.
През годините Милко Влайков е участвал в национални изложби, съответно в:
• София на ул. „Шипка“6;
• Ихтиман;
• Копривщица;
• Троян;
• Национален панаир –Орешак;
• Враца.

Негови дърворезби са представяни в международни изложби в:
• гр. Конфолан (Франция);
• гр. Гьорлиц (Германия);
• гр. Дрезден (Германия);
• Згоржелец (Полша);
• Прага (Чехия);
• Москва(Русия)


Любима стана дървената люлка на Милчо Влайков. Нямаше френски малчуган, който да не пожелае да я разлюлее. Тази красива люлка, с лирични ажури и пластични укрaси покори децата, а и майките.
Румяна Койчева

Иначе, красотата се ражда някъде дълбоко в душите ни, носим я и като товарът й стане твърде голям за тленните ни плещи, гледаме да я излеем, да докосне и другите и техните души да я усетят, да я припознаят и препредават. Защото тя е тази, дето ни сплотява и съхранява българското. Тя е ликът на земята ни, сълзите от обич на майките ни, топлината на слънцето, галещо страните ни, песента на вятъра шепнещ нещо свое си отвъд върхарите на Мургаш… И ние, малките човеци отразяваме мирозданието, губейки слабата си тленна обвивка. Душата ни преоткрива ритъма на времето и ни залива красотата.
Творческият свят на Милчо Влайков е самобитен, изненадващ, провокиращ. Той е израз на необикновено богата душевност, която предстои да преоткриваме, като част от родовите ни корени, като начин да оцелеем сред омразата, завистта, болката, нещастието, усещането за самота… Тя е онзи допир с родното, който ни отпраща в бащината къща, очакваща да ни приласкае като пристан, в който неминуемо сме желани и обичани.
И тук идва ред да си спомним за изключителния талант на бащата на Милко Влайков-Симеон, от който синът наследява дарбата да вае, да разкрива душата на дървото, докосвайки се до красивото във всичките му форми и измерения. Първите опити- баща и син работят неуморно рамо до рамо, творят, давайки душа на късчето дърво изпълвайки сивия свят с пъстрота и уют.
После - Павел Пацов, припознава красивото във всичко излязло изпод длетото на талантливия си ученик. И си спомням притчата за тревненските майстори, обложили се кой е по-добър дялкайки два от таваните на къщaтa нa чoрбaджи Хриcтo Дacкaлoв – oт 1804 дo 1808 г. Глaвeн мaйcтoр бил Димитър Oшaнeцa, a пръв нeгoв пoмoщник – кaлфaтa Ивaн Бoчукoвeцa. Кой е по-добър, днес не е така съществено, както факта, че чудната дърворезба, направена c любoв и мaйcтoрлък, продължава да буди удивлeниe.
И следва участие в изложби в страната и чужбина. Слънца, слънчогледи, птици… излизат от контурите на белия лист, за да се огледат в по-плоска или по-дълбока-кафезлия резба, в която светлината игриво се приплъзва там дето е текла мъзга на пролет, лятото са гнездели птици, а есенни огнени краски са обсипвали все още кичестия дървесен ореол, та да оцелее в студената зима, така както досега едничко красивото ни дава сила да си останеме човеци.
Следва членство в задругата на майсторите на художествени занаяти, които припознават като част от духовната култура на България творбите на ботевградския резбар, марангоз. И се раждат люлки, ракли, врати, рамки за картини, за да усмихват тъжния делник и лекуват всичко чуждо на красивото.
Надзъртайки в творческия път на Милко Влайков, трябва да отбележа, че той е автор и на чудесни разкази, а също така рисува и някак между купищата си интереси и търсения, все забързан, вае дърворезба с усещането, че времето ни не е много, а хубавото съдържащо се дълбоко в душите ни е твърде голямо, за да остане далеч от хората.
Творческият свят на Милко Влайков е красив и провокиращ. Той търси отговори с надеждата да не е последен, да заразява и препредава пъстротата от различни проявления, които свързваме с представата си за изкуство. Няма его на велик художник, тихо ненатрапчиво ни дарява оптимизъм и обич към типично българското, като онези вече билите възрожденски дърворезбари. Те често забравят да напишат името си, но слънцата им топлят отвъд времето и цветята, родени от любовта им към родната земя красят ярката ни душевност, като частица от културното многообразие на човечеството.
С пожелание за нови творчески успехи, които да събуждат благородната ни завист и желание да се множи красотата, се прекланям и гордея, че имам щастието да се докосна до нещо така духовно и- вярвам, непреходно.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар