^

Исторически музей - Ботевград

Творческият свят на Мария Маринова

                           В инициативата на музея "Салон на изкуствата 2016"  на 25 октомври в залаОрханиец”, бе открита  благотворителна изложба с авторски картини  на МАРИЯ  МАРИНОВА. Звучаха и прекрасните й стихове.

 Директорът на музея г-жа Тодорка Коцева откри представянето на творческия свят на Мария Маринова, след което предостави думата на Десислава Иванова-екскурзовод в музея. Тя каза:


  В недрата на най-дълбокото отчаяние се ражда надеждата. Откривам я в картините на Мария Маринова. Тук надеждата ненатрапчиво, нежно  се оглежда в морските пейзажи, отразява слънцето в пъстри съцветия. Тя е поглед към Созопол, към Гърция или едно неназовано, жадувано море, което някога и някъде ще открием. Картините отразяват изгреви и залези, докоснати от спомена или от слънчевия диск на лятото. Болезненият писък  изкристализира  в красива цветна феерия, защото там-отвъд болката, отвъд предела на човешката поносимост, отчаянието няма власт. В бездната на кошмара, се събужда и заявява своето присъствие жаждата за живот:

  "Аз знам -споделя Мария Маринова - че трябва да съм силна,защото малкото слънчице,което сега скача в бънджито цял живот ще има нужда от някой, който да се грижи за него.Сега седя на компа и пиша заради него- да може един ден да прочете мислите ми и дано ме разбере,и дано ме опознае не само от разказите на другите,защото никой не знае какво го очаква...Времето лети,животът ти шляпа шамари -падаш ставаш и си длъжен да продължиш напред,независимо от всичко-независимо от болката, която пълни очите ми със сълзи-независимо от буцата заседнала в гърлото ми-независимо от пътя,които води за никаде, независимо от това, че не виждам изход -трябва да стана да се поизтупам от чувствата си и да погледна напред.Колкото и да е трудно,колкото  и невъзможно да ми се струва  днес трябва да преодолея себе си, да преосмисля живота и грешките си да сложа ред в мислите си  и да продължа напред..."

  А казват, че всекиму е дадено да носи според силата си и бих добавила безграничните, неподозирани възможности на човешката природа, които се изявяват най-ярко, когато се жертваме или се борим за някого, когото обичаме. Няма начин и след най-страшната, тъмна, ледена нощ да не се събуди утрото. Неминуемо е.

  И в този преломен миг отвъд  отчаянието и безпътицата се ражда вярата. Молитвата на майката за детето си излиза от дълбините на сърцето и няма как да не достигне до Бог или поне до света на човеците, да ги докосне и съпреживявайки я да ги промени към по-добро. Жеравите в картината  на Мария Маринова са се оттласнали от земната тъма, те търсят брод към светлината и слънцето. Всичко земно им е чуждо. Преобладават отенъците на жълтото, преливащо в златно, като човешката душа рано или късно се разпознава във всевечния стремеж да твори добро независимо от всичко, да не се идентифицира с мрака, а с нюансите на светлината.

  В картините на Мария израства часовниковата кула-един от най-разпознавеамите и близки на родения в Ботевград символи. Сред болката и отчаянието, търсим здраво, устойчиво островче, от което да почерпим сила и да продължим въпреки... Кулата, сърцето на града над 150 години е ням свидетел на победи и падения, чест и безчестие. Тя помни, а уж само отмерва времето напред. И й е съдено да пребъде, за да остане онова единствено островче Родно, към което инстинктивно се стреми душата, за да оцелее в свят прояден от антагонизъм и жестокост.  В този ред на мисли, в нарисуваното от Мария езеро няма пристан, отразено е единствено небето - катранено сиво, като в тесните рамки на битието, сред което ни е съдено да запазим пъстротата си, наследена от дълбоките ни корени със земята на предците ни.

  А иначе в недрата на най-дълбокото отчаяние и само там, според психолозите, се ражда любовта с всичките й нюанси на обичане. Проявленията й са неизброими, понякога са съсредоточени в  невинен блян изгряващ сред наситените тонове на тропически пейзаж. Тук светът заискрява -тържествено и  светло без пастелни полусенки. И цветята, присъстващи неотлъчно в творческия свят на Мария Маринова образно пресъздаден в картините  й,  са частица от живителната сила на природата, те са онази  искрица живот, която въпреки ръбестите камъни на делника неминуемо ще оцелее.

  Желая успех на Мария Маринова, която като голяма част от тук присъстващите е  родена в Ботевград. И съвсем по женски устоява по трънливите пътища на живота не заради себе си, а заради хората които обича. Дарява ни своя талант с финес и без остатък-искрено и добронамерено с надеждата да ни се случва само най-доброто, да не се отчайваме и да не спираме да се надяваме...

 

 Присъстващите в залата се насладиха и на стиховете на Мария Маринова, като рециталът започна с :


МОЛИТВА

Днес да се помоля искам от сърце .

И в молитва сплитам двете си ръце.

Първо Ти се моля - да ми простиш.

После Ти се моля -аз да не греша.

Аз ще се покая за тъмата в мен .

И свещ ще запалвам всеки божи ден.

Ангели прати ни, за да бдят над нас.

Светлина в душите да огрява мрака.

Вярата, Боже, само ми остана.

Вярата човешка –тя ме вкара в храма.

Вярата гореща още ме крепи.

Вярата във Тебе –тя ме осветли.

Знам,че милостив си - Ти си светлина.

Знам,  че мили Боже,  бдиш над нас сега.

В трудности и болка все към теб вървим.

И към тебе Боже всички се стремим.

Аз благодаря ти, за греха простен,

че за всяка трудност, ти пак бе със мен.

И ще вярвам, Боже,  до последен дъх-

любов и надежда са верният път.

                          Мария Маринова

                                           .

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар