^

Исторически музей - Ботевград

Творческият свят на Зоя Петкова

На 08.01.2013г. бе представен творческият свят на Зоя Петкова. Стиховете " Мъжко момиче","Размисли след един скок с бънджи", "Моята Шамбала" и "Кредо" талантливо  прочетоха Веска Цековска и Христослав Станков. Творчеството й представи екскурзоводът в Исторически музей Ботевград Десислава Иванова:

"  Уважаеми дами и господа,

  Скъпи гости на Салон  на изкуствата 2013, който се открива с един съвсем непознат местен творец, чийто стихове току-що прозвучаха, щастлива съм да представя един многообразен  творчески свят.  Пред нас са картините и стиховете на Зоя Петкова. Тя е родена в Лом, майка на три чудесни дъщери и шест внука. Попитах я преди това представяне какво я радва. Отговорът бе - книгите, общуването с хора, писането и това, че има с кого да го споделя. Интересува се от всичко свързано с древна история, религия, археология..., разноликите й интереси присъстват неотменно в стиховете и картините, които виждате. Тя е един нестандартен човек, затова ще си позволя да я представя тази вечер  малко по-нетрадиционно с една импресия, посветена на този неоткрит до днес  за широката публика творчески свят.

  Животът е пъстър, шарен. В него има от всичко-мост, по който търсим сигурност, а неочаквано откриваме реалността на миг отвъд, летящи над бездната като птици- волни надмогнали болката на черната земя, която ни храни, ражда, а казват и изгражда. Светът за миг се препълва с искрящо бяло, в което отекват звуци, събрани в стихове от така жадувана любов. Летим, поглъщайки омаята на лазура в Шамбала и отвъд за миг забравили тленната си същност, търсим Бог сред църкви, храмове, религии, за да съзрем себе си в мирозданието, сред покоя на съзерцанието, осъзнаваме пак така-болезнено собствената си несъвършенна несамодостатъчност и се връщаме отново в пъстротата-строейки мост към другия, различния- без завист, злоба и очакване на благодарност. А всред мълчанието избликва изгрева-розов, таящ очакване. Докосва двореца в Потала. Жълтите рози, свили листа, за да се защитят от нощта, събуждат слънцето. Топлината струи от моста в Якимово. Цветовете пеят без значение дали ги разбираме, чуваме или харесваме... Пъстротата ражда цветя, дървета, плодове... Зеленото, жълтото, синьото се сменят понякога ярки, друг път  едва загатнати. Като в човешкия живот търсим щастие, което неминуемо докосва всеки от нас, като багрите на слънчев, летен ден. То понякога е ярко, разбираемо, достъпно, друг път е неосъзнато, стаено, загатнато. Крехкостта на пъстротата се разтваря в червеното. Дарът на узрялата ябълка неотлъчно върви със змията, носеща познание. Няма илюзии. Те са останали в раковините, разказващи за ималото го море. А червеното съгражда средоточието време, където губим несигурността на търсенето и заявяваме себе си- достатъчно наранявани, по човешки уязвими, но обичани, скрили несигурността си от това, че ще бъдем отново сами и неразбрани, далеч в отминалото. Отвъд пъстротата, познаваме многообразността на женската си същност, закалена от пресъхналите сълзи на всяко мъжко момиче. И преди първите признаци на нощта да попарят пъстротата, в картина се оглежда „Господарят на времето „. Дали да спре за миг отлитащите минути на човешкия живот, насладата от тъй тленната му същност, като галантно докосване до вече съграден, изящен свят от стихове и багри или да продължи напред към неизвестното, където казват, че в мрака на нощта горят милиярди звезди.

Успех на Зоя Петкова и изключително многообразният й творчески свят от пъстри багри и съвършени рими!

Нека и в бъдеще имаме щастието да споделяме съградените от нея, с много любов, мостове."

Зоя Петкова поздрави публиката и представи накратко творческата си биография. Поздравления получи от Дружество на литературните творци, от Стаменка Димитрова и стих, посветен на нея от поета Петко Павлов.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар