^

Исторически музей - Ботевград

Творческият свят на Зоя Петкова

В  инициативата на Исторически музей Ботевград "Салон на изкуствата 2016г.", на 9 септември в зала "Орханиец"   представихме творческия свят на нашата съгражданка Зоя Петковас изложба на нейни картини и непубликувани нейни стихове. Изложбата откри г-жа Тодорка Коцева - директор на Исторически музей Ботевград, а представянето бе дело на Десислава Иванова-екскурзовод в музея:

В памет на моя съпруг

Оглеждам се в очите ти добри,
от грижите ти съм така богата.
Среброто във косите ти дори
по-скъпо ми е даже и от злато...

Прости,че бях не винаги добра,
понякога отровна и сърдита.
Голямата любов си е съдба,
дали я искаш-никой те не пита.

Единствената обич аз не бях,
последната съм,чак до небесата,
когато станем двамата на прах...
обичаш ме,не чакаш ти отплата!
Прости...

Зоя Петкова

  Позволих се да надникна в творческия свят на Зоя Петкова със стих посветен на нейния покоен съпруг. Докато редяхме изложбата ми направи впечатление една картина рязко отличаваща се от останалите- портрет на нейния съпруг. Поставихме я на челно място, защото –вярвам, че и от въд той не би могъл да пропусне поредната изложба на Зоя, да се порадва чистосърдечно заедно за кой ли път с хората, които я обичаме, а и сме се научили да я приемаме с всичките й странности на едно-

Мъжко момиче

На сцената на тоя луд театър-
живота ми-играя всеки час.
И толкова дълбок и необятен
е смисълът му таен,че в захлас

очаквам всичко!Нека да се случи!
И нека в мене много да боли-
любов,омраза,път,урок научен,
успехи,пропаст-жива съм,нали!

Не се спотайвам в ъгълчето кротка,
не хленча за пощада,а дори
му се наежвам като дива котка!
Какво пък!Знам.Живей или умри!

Зоя Петкова,от книгата"Друм за обречени"

  И не е ли уловена  в картините на представяната днес изложба, тази чисто женска жизненост и способност да се оцелее, дори тогава когато целия свят крещи, че няма изход, смисъл и надежда. И тогава съвсем естествено прибираме одеждите на приказни принцеси за някога, за друго време, друг свят и други хора. Не ги унищожаваме, защото все някога ще се върнем към приказната си същност, която по принуда спи зад делничната маска на едно от стотиците мъжки момичета. А те, с охлузени колене от безброй неравни битки, не се уморяват да търсят своя единствен и съвършен принц, който да разпознае приказната същност зад умората, белите коси и очите, в които сълзите са повече отколкото биха могли да бъдат изплакани. И след всичко преживяно:

Отговор

Не исках да съм твоя делник,
а чудния ти празник.
Но как очакваш ти от мене
да съм обикновена?

Аз съм светкавица във буря,
ти искаш да съм кротка!

И подчинена,и културна,
а аз съм дива котка!

И от мостове ще се хвърлям,
по стръмен връх ще лазя,
и с кучетата ще се дърлям
-нормална да съм-мразя!

Рисувам,пиша стих и споря
-танцуваща весталка.
За обич никого не моля
и....прекалявам малко!

До сто години ще съм модна
и тънка и фриволна.
От роза трън съм!Ще те бодна!
но винаги свободна!

Зоя Петкова

Всякаш много от стиховете се раждат едновременно с картина. Към една от изложените днес в зала „Орханиец”, със заглавие „Освобождение” е създаден чудесен стих:

...
Дори във адски огън да горя
оковите си златни ще пречупя.
И даже да не видя пак брега
урока си вселенски ще науча.

Дете на свободата, на света
в черупка вкаменена не събирам
в едно омразата и любовта,
ни минало, ни бъдеще избирам.

Живея тука само за мига,
Строшената верига е трамплинът
Към мойта пресвещена свобода
-съдбовния си дар да не подмина...


Зоя Петкова

Светът на жената, във всичките й роли и превъплащения по трудния път да остане себе си ще откриете сред творбите на Зоя Петкова. Може би ще припознаете себе си или своя много странна позната. За миг ще ви се прииска да споделите свободолюбието на художничката или просто да си помечтаете да имате нейната смелост да бъде себе си независимо от това дали светът на другите ни приема или харесва ...

И тъй като днес осезаемо усещаме, че лятото си отива, а есента с пъстрия й колорит се оглежда в част от картините, ще си позволя да завърша разходката си из творческия свят на Зоя Петкова с един съвсем нелюбовен стих:

...

Със ято птици тръгва мойто лято-
(заръча да го чакам).
За сбогом жално маха му гората
и облак се разплака.

А есента със стъпки на принцеса,
накичена за бала
със вятър тих дърветата разреса
и даже се неспряла,

облече всички в празничните дрехи,
чак малко ми става срамно
да гледам дънките си вехти
и голото си рамо!

Ще се накипря със коприна,
нали да съм красива!
Макар че младостта премина,
но бръчки ми отиват!

Зоя Петкова

  Успех на Зоя Петкова и нека запази творческия си дух - независимо !

09.09.2016г.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар