^

Исторически музей - Ботевград

Врачешки манастир

   Манастирът се намира на левия бряг на р. Чешковица, под връх Мургаш, западна Стара планина на около 5 км от Ботевград. Известен е с името  Врачешки манастир по името на близкото село, като до него води асфалтиран път.

  Основан е по време на Втората българска държава, след победата на цар Йоан Асен ІІ при Клокотница, удържана от българските войски над армията на Теодор Комнин, на 9 март –Св. 40 мъченици, 1230 г. В израз на своята дълбока благодарност към Бога цар Йоан Асен ІІ построява няколко църкви и манастири, един от които е Врачешкият манастир. По време на османското нашествие манастирът запада, но в него продължава да се преписват богослужебни книги, някои от които се пазят и до днес в Националната библиотека в София. През ХVІІ в. в манастира се помещава килийно училище. Манастирът е разрушен и изоставен в края на ХVІІІ в. след опустошителните набези на кърджалиите.Възобновен е в края на ХІХ в. Света Богородица се явява на местния овчар Атанас Якимовски и му показва мястото на манастирската черква като обещава да дари на хората лечебно аязмо. Когато разчистват района откриват основите на църквата, а в тях - иконата на  Богородица. Това е известната Врачешка чудотворна икона на Божията майка от ХVІІ в. От 1937 г. манастирът е девическо общежитие. Днес Врачешкият манастир е действащ, с едно впечатляващо за българската действителност сестринство - не само по броя на монахините и послушниците, но и по качеството на духовния живот. Тук се съблюдава строго изпълнение на монашеското правило и манастирския устав.  Манастирът има два празника: 9 март – Св. 40 мъченици и 8 септември – Св.Рождество Богородично. Лечебното аязмо блика до манастирските зидове и казват водата му лекува не само тялото, но и душата.