^

Исторически музей - Ботевград

165 години от рождението на Христо Ботев отбеляза Ботевград

„Преди 165 години се ражда великият поет, чийто стихове познава всеки от ранното си детство, дръзнал да се нарече българин. Това е човекът, заплатил с живота си за правото да обича и да бъде свободен”. С тези думи започна официалното тържество, Председателят на Общински съвет-Ботевград Йорданка Лалчева. Събитието бе открито в 11ч. в зала „Орханиец” на Исторически музей. Присъстваха Кметът на Общината Георги Георгиев и съпругата му Деспина Георгиева, председателят на Народно читалище „Хр. Ботев”Маргарита Кирова”, културни деятели и общественици, директори на училища и много граждани.
По време на своята историческа реч г-жа Лалчева посочи, че Ботевград носи името на великия поет и революционер цели 79 години. 
„В историята на почти всички европейски държави се срещат такива исторически личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение”. Тя цитира думите на Ботев от 8-ми  май 1875 година, който е казал. Лалчева призова всички присъстващи да сведат глава пред саможертвата на гениалния българин, оставил дълбока следа в не едно българско сърце. „С името и примера на светлата личност на Ботев израснаха много поколения, предавайки на своите деца и внуци уважение, признателност и дълбоко преклонение към патрона на нашия град”. Така Председателят на Общинския съвет завърши 10-минутната си реч.
В знак на учважение към личността на Христо Ботев, десетокласничката Веселка Михайлова от ПГТМ "Хр.Ботев" представи мултимедийна презентация, с която е завоювала 1-во място в конкурс за поета. В своято мултимедийно изложение момичето показа живота и творчеството на Ботева. След нея Петко Павлов от Литературен клуб „Стамен Панчев” прочете авторско стихотворение „Войводата” с мотото:” Поклон войвода горди, живот и подвиг слел, не могат чужди орди, да спрат роден орел”.
След тържеството под звуците на Духов оркестър-Ботевград с диригент Иванка Савова, общинското ръководство и признателни граждани се отправиха пред паметника на своя патрон. Там кметът Георги Георгиев поднесe венец.
 
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева и брат на Кирил Ботев. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър ХерценНиколай ЧернишевскиНиколай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията поради липса на интерес към учебната програма, но в същото време чете много книги и натрупва големи знания. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди.През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване. През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава, като учител в Измаил, където преподава до май 1871. През следващите години се мести от град на град.

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година. През септември 1875 година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.