^

Исторически музей - Ботевград

Да има улица на името на Иван Стамболиев или на културно заведение в Скравена

22.03.2013г. 22:28

Това предложение даде поетът  Пейо Пеев-председател на Литературен клуб “Ст. Панчев“ в Ботевград, по време на представянето на книгата в памет на поета Иван Стамболиев, носеща заглавието „Момчето с побелелите коси“. Съставител и редактор на биографичното  произведение е член-кореспондентът на БАН, професор Стоян Михайлов. Книгата бе представена тази вечер в зала “Орханиец“ на Исторически музей от 17.30ч. Присъстваха поети от Литературен клуб „Ст. Пначев“, общественици и граждани. Сред тях бе и братовчедката на Иван Стамболиев  по бащина линия-Цеца Стамболиева.

Иван Стамболиев е роден на 22.02.1932г. и почина на 22.05. 2009г. Той остави на родната Скравена и цяла ботевградска община поетичната книга "Преди да падне сняг". Приживе е член на Съюза на българските журналисти. 
Събитието започна с две изпълнения на певческа група „Романтични сърца“ към пенсионерски клуб в с. Скравена с художествен ръководител Магда Стефанова. Те изпяха „Химн на Скравена“ и „Как дълго те търсех“ по текст на Иван Стамболиев и музика на Димитринка Михайлова. След тях поетесата Таня Банкова рецитира стихове на поета от Скравена – „Дъбът“, „На майките“, „Награда“, „Не си отивай доброта“ ( на Невенка и Даринка), „Песните на Георги“(на Георги Северов) и „Чудо“.
В началото на своето изложение  проф. Михайлов изрази своята благодарност към директорката на музея-госпожа Тодорка Коцева и на Десислава Иванова- секретар на Литературния клуб и екскурзовод в музея,на Таня Банкова и на певческата група от Скравена за съдействието по представянето на книгата.

„В лицето на Иван Стамболиев ние виждаме един деец, който има огромни заслуги в развитието и обогатяването на духовния живот в Скравена и ботевградския регион, както и в литартурно-естетическия  живот в национален мащаб“, с тези думи проф. Михалов откри представянето на книгата си. Професорът разказа накратко за живота на своя съгражданин и прятел Иван Стамболиев, който е педагог в Роман и София, а след това дългогодишен работник във вестник „Пулс“( за млади поети и поетеси), и в списание „Пламък“(основано от Гео Милев).

В книгата „Момчето с побелелите коси“, проф. Михайлов разглежда основните моменти от развитието на Иван Стамболиев и  дава оценка на неговата личност. В нея е поместил антология на неговите стихотворения. В едно от тях по подобие на Стамен Панчев, Стамболиев внушава висши нравствени ценности на сина си -  „Богатство“. Някои от стихотворенията се публикуват за първи път в тази книга. Освен тях са включени пет публицистични произведения, от които и едно не е публикувано досега. Това са: „И България открива Скравена“, „Заветът на Стамен Панчев“, „Тайната на Боженишката крепост“,“Живот за другите“(посветена на Трифон Христовски) и „Четиредесет изречения за човека и приятеля Стоян Михайлов“. В раздела „Баща и син“, проф. Михалов представя една дълбока житейска драма, в която след ранната смърт на своя син Николай, Иван Стамболиев с учудване рабира, че той е писал стихове като него в своя дневник. През 2008г. издава посмъртно негова стихосбирка „Макар и отдалече“. Проф. Михалов публикува 4 от тях – „Мая“, „Момиче в парка“, „Обичам ви“ (за приятелите) и „Вместо епитафия“( монолог с майката). В „Момчето с побелелите коси“ са поместени 13 спомени от приятели и колеги по перо – Марин Кадиев, Георги Струмски, Матей Шопкин, на братовчедка му Цеца Стамболиева, на Даринка Петкова и много други. Книгата завършва с богат снимков материал. На задната корица е поместен „Химна на Скравена“.

 „Стиховте на Иван не могат да се забравят“, каза Михайлов и завърши с цитат от стихосбирката му "Преди да падне сняг" – „Поезийо, ти сто врати отключи, чрез теб познах какво е красота, единствено на зло не ме научи, затуй ще съм щастлив и след смъртта“.

След биографичния разказ на автора за поета, писател и журналист Иван Стамболиев, думата взе Десислава Иванова. Тя представи авторско есе, в което каза „Милосърдието съвсем точно изниква в съзнанието ни наравно с образа на  Иван Стамболиев. Беше му  чуждо безразличието. Търсеше възможност да помогне. Подаваше ръка, без да чака дори да бъде помолен“. Десислава Иванова, която е журналит по професия, аргументира  тези свои мисли, като се върна назад във времето, когато се е дипломирала. Въпросът на Стамболиев е бил „Да се обадя ли на проф. Коларов, да се застъпя за теб“. „И това той прави без да ме познава, без да съм родена в Скравена. Отказах ходатайства, но никога няма да забравя този жест“ е коментарът на Деси днес пред аудиторията и завърши с думите за него „Топъл, човечен, състрадателен“.

От залата постъпиха още мнения за човека и поета Иван Стамболиев. Ето какво казаха за него:

Богдан Толев – ученик на Стамболиев от Роман и секретар на "Съюза на независимите писатели в България":
„Иван го няма вече, отворете неговите книги-той е там и вечно ще бъде с нас. Като класика Димчо Дебелянов, бе скромен и не се показваше. В годините ще нараства неговата значимост – делото и творчеството му бяха в едно“.
Любен Томов – поет от Литературен клуб „Ст.Панчев“ и дългогодишен учител:
„Голям поет.Това отчитаха за него по-големите поети в столицата. Той създаде поезия, която мери ръст с големите наши поети. Тя има национално звучене. Иван Стамболиев помагаше на всички нас-особено на по-младите поети. Той е бил редактор на една от моите стихосбирки, но аз винаги съм си сверявал часовника с него. Той казваше с малко думи, много неща“. Томов прочете свое стихотворение за Стамболиев, носещо заглавието “Белокосият поет“.
Даринка Петкова – негова ученичка по поезия, учител по Български език и литература в ОУ“Л.Каравелов“с. Трудовец:
„Той е кръстник на книгата, която издадохме съвместно с моята майка Невенка Иванова – „Не си отивай доброта“. Негово стихотворение  със същото заглавие е посветено на нас.“ Даринка Петкова прочете разкз от  своята книга “Дар“ – „Една неспокойна душа“, посветен на поета. В него казва „Пред мен стоеше един истински човек, който разкриваше себе си, хванал за ръка своя читател, за да го поведе по пътеката, която води към сърцето му. Словото му, пропито с изящество, почтеност и доброта, пробужда човека към добро. Аз също бях и ще бъда щастлива, че животът ме срещна с такъв голям поет, сърцевед, със сродна на моята душа.Ще го помним и ще се радваме на това, което е посял в душите на хората със своя неуморим стремеж да се раздава“.
Виолета Орманджиева:
„Този човек даваше огромна топлина и любов на децата от дом „Джошуа“ в Скравена. Беше им като баща. Прекланям се пред Стамболиев. Благодарение на книгата на проф. Стоян Михайлов, ще остане жив спомена за него. Защото българите сме ценна нация и трябва да се борим да пребъде България“.
Пейо Пеев – председател на Литературен клуб „Ст. Панчев“:
„В днешно време много трудно може да се намери аналог на неговата поезия, защото тя е толкова чиста, родолюбива и лесно четима. Във всеки стих има не само топлина и светлина, все чувства, които те грабват и ставаш друг човек.“ Пейо Пеев прочете един от бисерите в поезията на Стамболиев: “ Където минеш – да оставиш песен, където спреш – да бликне светлина“. „Това е велика мисъл, това е магията на поезията“, заключи Пеев. Той прочете авторско стихотворение в негова памет, озаглавено „Поетите“. В него казва „Поетите , големите умират живи, безсмъртни са навек като следи, след тях остават златни мини…“
 Василия Стойнова – от църковното настоятелство в с.Скравена:
„На поетичния небосклон на Скравена, изгря името на поета Иван Стамболиев, звездата му ще свети ярко и тогава, когато нас –неговите познати , читатели и приятели, няма да ни има. Освен поет и общественик, Иван беше ревностен радетел за развитие на читалищното дело. Той никога не прекъсна връзката с родното село. Автор е на многобройни сценарии на постановки за честване на бележити дати в културния и общетвен живот на Скравена. Иван разви много силна творческа дейност през годините 2004-2008г. Това съвпадна с честване на 100-годишния юбилей на читалище „19-ти февруари“. Помагаше и напътстваше млади талантливи деца. Иван ни напусна неочаквано, но той остава жив и доказателство за това е книгата на проф. Михайлов.  Тя е един духовен паметник на Иван, какъвто той напълно заслужава. Ще го запомним с неговата голяма човечност, с гоямата усмивка и проятелска прегръдка“. Г-жа Стойнова  прочете свое стихотворение, което е поместено в „Момчето с побелелите коси“. То е озаглавено “In memoriam”. В него се казва: “ Приятелю, душата твоя струна беше, звънлива, нежна, деликатна. Ти думите в стихове редеше, и обичта ти беше всеобхватна“.


Източник: balkanec.bg