^

Исторически музей - Ботевград

Филмът "Трагедия и слава - 1913" бе представен в Исторически музей

28.11.2013г. 20:21


Едночасов филм за Втората Балканска война, озаглавен „Трагедия и слава – 1913г” бе прожектиран тази вечер от 17.30ч. в зала „Орханиец” на Исторически музей Ботевград.  Организатори на събитието са Исторически музей и Ротари клуб Боревгард. Автори на филма са двамата братя Росен Теодосиев и ПетърТеодосиев от сп. „Българска наука”, които бяха дошли да представят историческата си продукция. Това е втори техен филм. Първият е посветен на 100-годишнината от Първата Балканска война и носи името „На нож”. Двата филма могат да се гледат единствено он лайн. „Решението да бъде озаглавен вторият филм  „Трагедия и слава” е защото войната е нито планирана, нито очаквана, както от командването, така и от армията” заяви  Петър Теодосиев .
Преди самата прожекция директорката на музея – госпожа Тодорка Коцева приветства всички присъстващи с добре дошли. Своебразен изнесен час по история се превърна прожекцията за учениците от 10 и 11-ти класове на ПМГ”Акад.проф. д-р Асен Златаров” и ПГТМ „Хр.Ботев”. Г-жа Коцева посочи, че в двете Балкански войни от Ботевградския край са загинали 272-ма човека,от които 66 само в Междусъюзническата война. Сред тях е и незабравимия поет и общественик Стамен Панчев.
Филмът „Трагедия и слава – 1913г” показа интересни факти и събития за поколения българи напред. В него ценни становища и мнения дадоха Доц. Марко Златев- военен историк, доц. Лизбет Любенова – „Исторически изследвания” към БАН, Акад. Георги Марков и доц. Веселин Янчев от Исторически факултет на Софийски университет.
Този филм да стане собственост на българските училища. С това предложение към Министерството на образованието да излезе българската общественост, предложи Председателят на Литературен клуб „Стамен Панчев” Пейо Пеев. „Това, което сте направили е нещо колосално”, добави той. „Всеки млад човек, който не знае почти нищо за българската история, едва ли ще спре вниманието си в Интернет да гледа този филм. Затова нека се изпрати писмо до образователното министерство , да бъде разпространен този филм във всички училища”, настоя Пеев.
 
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-а и 4-а българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Неосъщественото национално обединение през юли 1913 г  беше мечта на поколения българи. Но България получава някои териториални придобивки в сравнение с положението отпреди 1912 г. Това са Девинска Македония и БеломорскаТракия. Новите територии  са 23 177 кв.км и са населени с 400 хиляди българи. Свободата на всеки 6 новоосвободени българи е струвал живота на един войник.
 
 


Източник: balkanec.bg