^

Исторически музей - Ботевград

Мигът на свободата-136 години по-късно

Датата 29 ноември съхранява най-забележителното събитие в историческия календар на Ботевград. Тя събра смисъла и  значението си в една единствена дума - СВОБОДА. Вървяща по кървавите пътеки на баташките кланета, по белите скали на Околчица, след сълзите на майките, гаснещи пред черните гробове на децата си... Свободата извоювана с толкова свидни жертви стана част от историята – непомръкваща под ударите на времето. А от тази история, написана преди 136 години, днес започва свободна България.

  На 6 ноември 1877г.  ген. Гурко излага разгърнат план за действие след затварянето на блокадния пръстен около Плевен. Той предвижда настъпление към Орхание с цел разгромяване на формиращата се там турска армия на Мехмед Али паша, назначен едновременно и за главнокомандващ турските войски в Босна, преминаване в Софийското поле, оказване на помощ на намиращия се на Шипка VІІ корпус на ген. Радецки и решително настъпление към Одрин и Цариград. На 15 ноември 1877г. Западният отряд на ген. Гурко тръгва от Телиш и се отправя по Орханийското шосе. Ген. Клодт има за задача да спре подкрепленията на турската войска към Правец. Настъпва към Новачене с ескадрон и половина, начело с полк. Лихтанский и към Литаково с останалите 4 ескадрона, но се натъква на силни турски отряди и в завързалото се сражение губи две оръдия, а 70 души са убити. В продължение на 9 часа те задържат напора на превъзхождащия ги по численост неприятел - 400 черкези, турска пехота и артилерия. Въпреки тези загуби целта на военната демонстрация била постигната. Поражението при Новачене има стойност на победа. Главнокомандващият Николай Николаевич пише до Руския император:” Орханийските войски бяха отвлечени и на помощ на Правешкия отряд не отидоха”  Ето защо, търсейки предпоставките за освобождението на Орхание, не бихме могли да пропуснем взаимната връзка на поражението при Новачене и победата при Правец.  В резултат на което турците са принудени да отстъпят по билото на Балкана към местността Шиндарника, където се укрепяват, в седем редута, водещи до най-близката им база Арабаконак.  В паническото си бягство изоставят село Врачеш, продоволственият им склад и най-важен център в отбранителната и снабдителната система на турската армия. Само бързите и решителни действия на ген. Гурко и Западният отряд провалиха плановете на турското командване за превръщане на Орханийско в начална точка за бъдещо контранастъпление по посока Плевен.

  На 27 ноември 1877г., ген. Гурко вдига войските си, разделени в три колони-първата към Орхание, втората към Шиндарника и третата към Златишкия балкан. В спомените си  за настъплението на руските войски  полк. Пузиревски го определя като: „...един от най-забележителните епизоди от съвременната война, толкова богат на лични героични подвизи, блестящо мъжество и необичайна стойност на  войските в понасянето на всевъзможни трудности. Цялата доблест на руския войник се прояви в тази операция”. По пътя към Орхание на ген.Раух, очевидци разказват за отношението на българите към руските воини: ”Всички селяни бяха излезли от къщите си, кръстеха се и прегръщаха войниците, даваха им храна, хляб и тютюн. Видимо и те съзнаваха важността на тази минута”. Петър Ценов в книгата си „Орхание и Орханийско” ни връща към онези паметни дни от историята на нашия град. Някогашното Орхание, разположено на софийското шосе става жертва на ежедневни кавалерийски сблъсквания между руските разреди и турските войски, черкези, башибозук. Къщите са разграбени, разрушени. Храна липсва. Трупове стоят непогребани, застигнати от черкезка сабя или куршум. Орханийци бягат без път и надежда за спасение. Междувременно турската артилерия се  съсредоточава по околните височини, откъдето засипва градчето с  огън.

  Първи в изоставения от българи и турци, полуразрушен град, влизат руските воини на ген.Елис. Това е  денят на неговото освобождение – 29 ноември 1877 г. Това е и денят превърнал се в граница между мрака на робството и светлото бъдеще на един свободен български град.

  На 8 декември ген.Гурко и Щабът на Западния отряд се преместват от Етрополе в Орхание. Посрещнати са  тържествено с хляб и сол по древен обичай. Въодушевление и открит възторг, завладяват жителите на котловината. На бял кон до Часовниковата кула, генералът приветсва събралото се мнозинство с думите : “Радвайте се деца на братска България! Днес вие сте свободни.”

  Тук ген. Гурко планира и организира една от най-забележителните операции в историята на военното изкуство – Зимният преход през Балкана. Зимата на 1877г., всички възможни проходи били укрепени позиции: Шиндарника, Ялдъзтабия, Арабаконак. Трябвало да се търсят околни пътища и пролази, неотразени във военните карти. Орханийци станали предводители на отрядите на ген.Гурко. На 12 декември започва настъплението. Войната била не само с турските орди, но и с природата. Температурата пада до -15,-20 градуса, снежна виелица като стълбове от сняг засипва превиващите се високи дървета. „Войниците на височина 1 200 метра, изкопали си дупки в замръзналата земя, стоят лице в лице със суровата зима, като че ли излизат в открит бой с развилнялите се сили на природата”-разказва Петър Ценов.  На 15 декември първите руски колони се спуснали отвъд Балкана и завземат селата Потоп и Чурек. На 20 декември се появили и първите руски разреди на Арабаконак. Огромна е радостта и надеждата обхванали в онези дни всяко кътче българска земя. Хиляди са ентусиазираните доброволци, записали имената си в героичното Българско Опълчение, а над 150 от тези достойни български синове са от Орханийския край. Те учудиха и възхитиха с проявените героизъм и саможертва в боевете за Стара Загора и Шипка, притихналата в очакване Европа.

  Днес, пред паметника изграден в чест на Освобождението, мислено се връщаме към онзи славен период. Гордо свеждаме глава пред  изстраданата в продължение на пет столетия българска свобода, станала реалност с решаващата роля на Русия, по време на Освободителната Руско-турска война от 1877/78 г.

  В днешния ден 136 години по-късно отдаваме своята почит и признателност към загиналите знайни и незнайни руски войници и офицери, орханийски поборници и опълченци. Техният героизъм изкова нашата свобода, която знаем и помним-не получихме даром.

  Поклон пред светлата памет на героите!

Екип на Исторически музей Ботевград

в-к "Балканец", петък 29.11.2013г., с.4