^

Исторически музей - Ботевград

Милко Влайков представи своята ретроспективна изложба на дърворезба

Милко Влайков откри своята ретроспективна изложба дърворезба- Творческият път на Милко Влайков. На ботевградската публика ботевградчанинът представи своята изложба, в която е включил над 20 свои авторски произведения.


Милко Влайков е роден и живее в Ботевград. Увлича се от рисуване още в 3 клас, когато представя свои творби на фестивал на детската рисунка в Япония. В гимназията изучава живопис при Марин Ташев, а интересът му към дърворезбата се изявява в кръжок, функциониращ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“, с ръководител Павел Пацов. Член е на задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1975г.

Директорът на музея Рени Лазарова откри изложбата и приветства присъстващите.

Със силата на художественото слово екскурзоводът на Исторически музей Ботевград Десислава Иванова представи Милко Влайков и неговият вълнуващ творчески път:

„Творческият свят на Милчо Влайков е самобитен, изненадващ, провокиращ. Той е израз на необикновено богата душевност, която предстои да преоткриваме, като част от родовите ни корени, като начин да оцелеем сред омразата, завистта, болката, нещастието, усещането за самота. Тя е онзи допир с родното, който ни отпраща в бащината къща, очакваща да ни приласкае като пристан, в който неминуемо сме желани и обичани.

И тук идва ред да си спомним за изключителния талант на бащата на Милко Влайков-Симеон, от който синът наследява дарбата да вае, да разкрива душата на дървото, докосвайки се до красивото във всичките му форми и измерения. Първите опити- баща и син работят неуморно рамо до рамо, творят, давайки душа на късчето дърво изпълвайки сивия свят с пъстрота и уют.

После - Павел Пацов, припознава красивото във всичко излязло изпод длетото на талантливия си ученик. И си спомням притчата за тревненските майстори, обложили се кой е по-добър дялкайки два от таваните на къщaтa нa чoрбaджи Хриcтo Дacкaлoв – oт 1804 дo 1808 г. Глaвeн мaйcтoр бил Димитър Oшaнeцa, a пръв нeгoв пoмoщник – кaлфaтa Ивaн Бoчукoвeцa. Кой е по-добър, днес не е така съществено, както факта, че чудната дърворезба, направена c любoв и мaйcтoрлък, продължава да буди удивлeниe. И следва участие в изложби в страната и чужбина. Творческият свят на Милко Влайков е красив и провокиращ. Той търси отговори с надеждата да не е последен, да заразява и препредава пъстротата от различни проявления, които свързваме с представата си за изкуство. Няма его на велик художник, тихо ненатрапчиво ни дарява оптимизъм и обич към типично българското, като онези вече билите възрожденски дърворезбари.”


Милко Влайков благодари на Десислава Иванова за прекрасните думи, описващи толкова всеобхватно неговия творчески път.

За своето призвание той сподели: „С този занаят започнах да се занимавам през 1970г. Тогава имах повече свободно време. С баща ми просто се допълвахме. Той не беше резбар, той беше майстор- мебелист и ми помагаше в машинната обработка. Започнах с рисуване, защото без него няма дърворезба. Когато човек се захваща с дърворезбата трябва да знае, че все повече липсва качествен материал, защото той трябва да бъде много сух, много чист, а такъв материал вече не се намира. Такъв материал е круша, орех и най- вече мура”. Майсторитият Милко Влайков благодари на присъстващите за проявения интерес, уважението и хубавите думи.