^

Исторически музей - Ботевград

Проф. Иван Стоянов: Васил Левски е една личност, при която думите и делата се сливат изцяло

Преподавателят по история на Българското възраждане във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий” проф. Иван Стоянов гостува днес на Исторически музей – Ботевград. Той представи своята книга „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски”, която излезе от печат през юни миналата година. Тя съдържа три раздела: „Идеите на Васил Левски – идеи на новото време”; „Революционният терор – „най-чистият път” към провал във Вътрешната революционната организация” и „Васил Левски пред извънредната следствена комисия в София”. Съдържанието на книгата се базира само на съществуващи документи, подчерта историкът. Спорен него Левски е заимствал своите идейни възгледи опосредствено от три “университета” – на Раковски, на Касабов и на Каравелов, но ги доразвива. Чрез тях той възприема революционните идеи в Европа. Дяконът е убеден републиканец, което се вижда от редица документи и най-вече от неговите писма. „Изразът обаче “Чиста и свята република” не е на Левски, а на двама негови родственици, които са женени за две от дъщерите на сестра му Яна. Историци като Иван Унджиев и Никола Кондарев заявяват, че този девиз се съдържа в дописка на Левски във в. “Свобода” от 13 февруари 1871 г. Ако отворим този вестник, ще видим, че там пише, че на Балканския полуостров ще бъде забито само едно знаме с три думи “Свобода и всекиму своето”. Левски има много по-хубав и съдържателен израз – “Свобода и чиста република”, който е част от писмото му до карловски чорбаджия”, обясни професорът.

Пред присъстващите в залата проф. Иван Стоянов защити тезата, че Христо Ботев и Васил Левски не се познават и никога не са се срещали. „Историята е наука, която има за задача да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото на някому се иска да е било или на нас ни се иска да бъде. Това че Левски и Ботев не са се срещали, не прави по-малко велик нито единия, нито другия”, подчерта историкът. Той обяви още, че идеите за окръжните комитети са на Димитър Общи, Тодор Пеев и на поп Георги Тутмаников от Джурово. Това са част от по-значимите нови щрихи в първата част на книгата.

Втората част на книгата описва тактиката, наложена от БРЦК – Букурещ, да се събират насилствено средства от богатите за Вътрешната революционна организация. Левски се противопоставя остро и отчаяно на тази идея, защото се опасява, че в акциите могат да паднат най-добрите дейци и да има предателства. Точно това, което предвижда Левски, се случва година и половина по-късно. Но като изключително дисциплиниран човек, той се подчинява на тактиката на БРЦК и започва провеждането на така наречения революционен терор – насилствено събиране на средства. Стига се до няколко емблематично убийства. Първото е в Русе – на 1 март 1872 година Русенският комитет убива младежа Стоян Пенев. В резултат на това убийство се стига до самоубийството на Ангел Кънчев. Следващото убийство е на лясковския чорбаджия Васил Козлев. Той е обявен за предател и е убит в дома си, както спи. Третото убийство е на дякон Паисий в Орхание. То е извършено от Димитър Общи. След като Общи стреля два пъти в него, Паисий живее два часа и половина. През това време тукашните представители на турската власт го питат кой е стрелял в него, но той не предава никого. Всъщност дякон Паисий е убит заради това, което казва на миряните: „Вие за комитета имате пари, а за владичина нямате пари”. Стига се до онзи прословут 14 август, когато Левски влиза в дома на Денчо Халача и вместо него убива слугата му - над 20-годишен младеж. След това Левски пише в писмото си до Каравелов: „Жалко за невинното момче, но докато постигнем целта си и възстановим България, ще загинат още много невинни хора.”.

Трета част на книгата е посветена на Левски пред извънредната следствена комисия в София. Според проф. Стоянов Апостола си съставя тактика, която включва три основни задачи - да прехвърли цялата вина върху емигрантския БРЦК, защото той е недосегаем за османското правосъдие, да не допусне разширяване на провала на Вътрешната революционна организация и да спаси своя живот. „Няма нищо по-нормално на този свят от това една човешка личност да се опита по достоен начин да съхрани своя живот. И Левски го прави. Той не предава никого”, каза историкът и допълни, че в тази част е описал залавянето на Левски, предадено от самия него. 
 


Източник:botevgrad.com

Дата: 15.02.2013, 22:24