^

Исторически музей - Ботевград

Проф. Пламен Митев гостува в музея по повод празника на Ботевград и 140 години от Освобождението на града

В навечерието на празника на Ботевград и 140 години от Освобождението на града днес в Исторически музей Ботевград се състоя среща- разговор с проф. Пламен Митев. Историкът запозна ботевградската общественост със спорни въпроси и неизвестни факти от хода на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./

След своето приветствие към присъстващите, директорът на музея Рени Лазарова представи проф. Митев.

Проф. Пламен Митев е родом от гр. Шумен. Завършил е история в СУ „Св.Климент Охридски” през 1981г., с отличен успех. През 1998г. защитава докторантура, а през 2013г. получава званието професор. В период от 2003-2007г. е заместник декан на Историческия факултет към СУ, а в период от 2007-2015г. е негов декан.

Проф. Пламен Митев изчете свое есе, в съдържанието, на което присъстваха акценти и неизвестни факти от хода на Руско-турската освободителна война. Проф. Митев постави важни въпроси за размисъл много, от които остават без отговор и до днес. Възникването на Руско-турската освободителна война, съюзниците на Русия, борбата за надмощие, великите имена, повели България към Освобождение, бяха сред темите, засегнати в есето на проф. Пламен Митев.

Проф. Митев подчерта, че Руско-турската освободителна война е сред знаковите събития в нашата история: „Необходимо е да се върнем назад във времето и да разберем надеждите на тогавашните българи, техните болки и страдания, мечтите и вярванията, натикани в калъпа на едно деспотично общество. Опитите, сами да разчупят оковите си, се оказаха неуспешни”, пише Митев. Историкът припомни, че Националната революция бе потушена с огън и кръв, като само в Априлското въстание от 1876г. около 30 хил. българи- мъже, жени, деца и старци бяха жестоко изклани….”И точно тогава помощта от страна на Русия дойде…” В есето си проф. Митев пише: „Времето за жалост бързо изтрива спомена за човешката съдба, за многото руски мъже, биещи се по бойните полета на Добруджа, Мизия и Тракия. „Въпреки че освободителната война беше сред най-краткотрайните руско-турски конфликти /само 10 месеца продължи/ жертвите от страна на Русия бяха изключително много”, ….Последните изследвания показват, че по време на десетте месеца на войната раждаемостта в Русия спада с 8%, а смъртността се увеличава с 10%”, припомня историкът.

А за извоюваната свобода проф. Митев пише: „По-важно е да се отбележи, че въпреки допуснатите пропуски и със силата на руското оръжие и храбростта на руските войни върху политическата карта на стара Европа отново се възроди българската държава”.

По думите на историкът непрочетените все още страници на историята на нашето Освобождение са много, а проучването на непознатите лица на войната тепърва предстои.

„По-важното е да се подчертае, че не получихме свободата си на тепсия, че и ние платихме своята цена, за да разкъсаме оковите на петвековното чуждо иго. В този именно смисъл възкресението на българската държава, станало възможно в резултат на Руско-турската освободителна война, е най-крупното постижение в основата на историята. Благодарение на тази война, в която българи и руси се биха и загиваха редом един до друг, българската национална кауза най-после съумя да се измъкне от бездънното тресавище и постигна своята заветна цел- възстановяването на изгубената някога държавност и шанс да се приобщим към модерния европейски свят”, заключава в есето си историкът.

„Затова днес, когато почитаме 140 години от Освобождението на едно или друго селище, трябва гордо да вдигнем глава и да почетем паметта на всички, които отдадоха живота си, за да я има отново България”, приканя проф. Митев.