^

Исторически музей - Ботевград

Стихове на Недялка Хаджиева звучаха тази вечер в зала „Орханиец” на музея

От печат излезе стихосбирката „Затуй живота виждам пъстър” на учителката Недялка Хаджиева, която си отиде от този свят през май 2013 год. Книгата е събрала най-хубавите нейни стихотворения, посветени на любовта, бащината къща, близките, любимото училище „Васил Левски,” любимите ученици, Родината, родното село, обичания Ботевград. Някои от тях прозвучаха в изпълнение на Десислава Иванова и Таня Банкова на официалното представяне на стихосбирката, което се състоя тази вечер в зала „Орханиец” на Исторически музей – Ботевград. Директорът на музея Тодорка Коцева сподели с присъстващите, че решението за издаване на стихосбирката е на сина на авторката – Николай Хаджиев, който от години работи като национален треньор по акробатика в Австрия.
Редактор на книгата е учителката по български език и литература Станимира Гигова. С нескрита емоция тя представи творчеството на Недялка Хаджиева.
„Ако беше между живите, Недялка Хаджиева, заради която сме се събрали тук, щеше да навърши вчера 78 години. Тя си отиде от света на живите, но ние днес няма да говорим за нея в минало време. Защото с малката книжка тя е тук, между нас. Тематичната пъстрота на творбите е отразена в заглавието, което пасва много на духовната нежност и същност на Недялка. Да, тя вижда живота, радва му се, без да се намесва грубо в порядъка му, защото е деликатна и на мравката път прави. Творбите й наистина са пъстри – от природата, майката, жената, децата, любовта във всичките й измерения до изпълнения път към семейството и Родината, до националните герои, не на последно място – любимата й работа”, каза Станимира Гигова.
Спомени за Недялка Хаджиева споделиха нейни близки, колеги, приятели, членове на литературен клуб „Стамен Панчев”, в който тя също членуваше.

В памет на Недялка Хаджиева публикуваме едно от нейните стихотворения, озаглавено „Четирилистна детелина”:
 
Цял живот все тебе търсех
четирилистна детелина,
алеите пресявах с пръсти,
случайно да не те подмина.

Цял живот все тебе търсех,
Но ти била си във очите,
затуй животът виждам пъстър
и дръзки бяха ми мечтите.

Цял живот все тебе търсех,
но ти била си във сърцето,
да се повдигна ли на пръсти,
за да докосна с теб небето?


Източник: botevgrad.com

Дата: 09.12.2013, 20:42