^

Исторически музей - Ботевград

Ценни християнски реликви пристигнаха в Ботевград

Ценни християнски реликви бяха транспортирани днес под полицейска охрана от Национален исторически музей - София до Исторически музей – Ботевград. Те ще бъдат представени в изложба „Християнска храмова утвар от колекцията на Национален исторически музей” по повод празника на Ботевград – 29 ноември, когато се навършват 140 години от освобождението на града от турско робство.

„Идеята се роди предвид възможностите , с които разполага Исторически музей – Ботевград, и все по-назряващата нужда от популяризация на експонатите, свързани с православното християнско изкуство. При проведените разговори с колеги от НИМ бяхме уверени, че културните ценности, които ще получим и експонираме, са едни от най-забележителните образци на музея. С изключителен професионализъм те бяха подготвени и превозени до Исторически музей – Ботевград, където предстои тяхната обработка и експониране за откриването на изложбата на 29. 11. 2017г. от 16.00 часа”, каза пред наш репортер Рени Петрова – директор на музея.

Националният исторически музей съхранява и представя голяма колекция от музейни предмети, свързани с християнската култура, култ и история. Балканският полуостров, поради специфичното си разположение и исторически и географски особености, се превръща в люлка на Източната римска империя, където постепенно се обособява и процъфтява културата на православното християнство, неразривна част от което е и българската религиозна култура. Днес фондовете на Националния исторически музей са изпълнени със свидетелства за наситената с възходи и падения история на жителите на Балканския полуостров. Християнските книги, икони и църковна утвар, които са участвали в свещенодействието, извършвано в множеството православни храмове, разпръснати наблизо и далеч, са пренесли със себе си пътеводната Божествена светлина, преминала през столетията и осенила с Божия промисъл добродетелните и праведните люде, прекрачили прага на храма, а днес продължава да дава сила и на любознателните, прекрачили прага на музея. Сакралните християнски предмети – забележителни произведения на християнското изкуство, представени в настоящата експозиция, представят една малка, но безценна част от историята на православното християнство.

В Исторически музей Ботевград ще бъдат показани мощехранителница на Св. Дионисий I Патриарх Константинополски; реликварий; кандило; потир – 2 броя; мощехранителница; икона-диптих.

Ето и кратка информация за всеки един експонат:

Мощехранителница за черепа на светеца с формата на негово портретно изображение, 1788 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, ниело.

Реликварий - 1783 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, мед. На предната страна на кутията е представена сцената „Успение на Пресвета Богородица”, която е патронна за Косинишкия манастир, за когото е била изработена мощехранителницата. На капака в аркада са представени четирима светци в цял ръст: св. Дионисий; св. Йоан Златоуст; св. Панталеймон; св. Андрей Първозвани. Св. Дионисий I Патриарх Константинополски, който е покровител на манастира Косиница, където е живял до края на живота си, е представен в монашески одежди, с архиепископски жезъл.

Кандило - 1789 г., сребро, с характерната за периода от края на XVIII в. форма и украса. На най-изпъкналата част са запоени три серафима.

Потир - 1796 г.,сребро с позлата, ниело. На основата на потира в четири овални медальона, разположени пейзажно, има изобразени следните сцени: Молитва в Гестиманската градина; Залавянето на Христос; Поругание Христово; Пътят към Голгота. На чашката, отново в овални медальони, но разположени портретно, има изобразени, в цял ръст образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Йоан Кръстител и сцената Разпятие. Потирът е украсен с множество растителни орнаменти и гирлянди.

Потир - XVIII в., сребро с позлата. Експонатът представлява малък потир с изящни растителни орнаменти, по-голямата част от повърхността, на който е позлатена.

Мощехранителница - 1805 г., манастир „Св. Богородица Косиница”, сребро с позлата, филигран, гранулация. Тя е с форма на призма, чиято основа е шестолъчна звезда. Символично представя храм с форма на ротонда. Вътрешната страна на капака е богато орнаментирана със сребърен позлатен фриз, монтиран върху червено кадифе, и рамкиращ шестстенен медальон, с образа на св. Козма, чиито мощи е съхранявала мощехранителницата. Пропорциите са скъсени. Около гнездото, където са били видими мощите има шестстенна позлатена плочка с богат растителен ажурен орнамент, около него е изкован дарителски надпис. По стените отново има монтирани позлатени ажурни плочки с растителен орнамент, които рамкират конвексна окръжност, която е основа на красиви цветове, чиито венчелистчета са изработени с филигран и гранулация, а в центъра им има каса, в която е имало монтирани цветни камъни, които липсват. На капака има също шест от тези красиви цветя, изработени със сложна ювелирна техника. Куполът представлява полусфера, която е решена по подобен на изработката на цветята начин, но е още по-пищен и сложен като изработка.

Икона-диптих - XIX в., обков, дърво, темпера, сребро с позлата. Иконата се състои от два дървени панела, които от вътрешната и страничната част са обковани със сребро и са съединени с панти. На лявото крило е изобразен кръст, на обкова са представени Разпятие Христово и символите на четиримата евангелисти. Образите и надписа са позлатени. На дясното крило на диптиха е представена Богородица Одигитрия. Одеждите и нимбовете на Св. Богородица и Иисус Христос, както и част от надписа са позлатени.