^

Исторически музей - Ботевград

133 години от рождението на Стамен Панчев (16.12.1879-23.03.1913г.)

     Днес 15.12.2012г., пред паметника на Стамен Панчев в центъра на Ботевград, в навечерието на рождения му ден  се състоя честване, организирано от Община Ботевград, в което  Историческия музей взе участие.  Слово за Стамен Панчев представи г-жа Десислава Иванова-екскурзовод в музея и член на УС на Дружество "Орханиец". В него, племенницата на забележителния краевед Мария Милтенова, по изключително емоционален начин пресъздаде образа на нашия именит съгражданин:

За символите на Ботевград

Камбанният звън на часовниковата кула огласял като днес китното Орхание. Било е преди  133 години на 16 декември. Студената зима не попречила да се роди един талантлив поет, музикант, общественик, чието дело далеч надхвърля  пределите на родния дом. А той в края на ХІХ век е ниска двуетажна постройка, покрита с каменни плочи, на която горния етаж се подава като еркер, разположена на ъгъла на старата чаршия и скравенското шосе. Откъм двора къщата има чардак, приютил какво ли не-саксии с цветя, сандъци, кошници с плодове според сезона... сред огромния двор прави първите си стъпки Стамен Панчев.

Часовникът оглася чаршията, запечатил първите любовни трепети, изпяти в стих:” Аз искам света да бъде изпълнен с теб...защото те обичам” Стамен Панчев Цагарски и Райна Василева през 1907г свиват свое семейно огнище. Плод на тази голяма любов са синовете им Павел, на когото е посветено безсмъртното стихотворение „Сине мой” и Стамен, който се е родил два месеца след смъртта на баща си.

Удар, след удар часовниковата кула ни пренася през годините. Най-любимият учител по география и пеене. В училищните стаи отекват звуците на цигулка, си спомня неговия ученик Георги Цанов. Дори след като предава урока, продължава виртуозно да свири загледан в близкото било на Стара планина. Петко Лаловски допълва: „С висше образование по философия и педагогика, той имаше знания и ерудиция, които го отличаваха от неговите колеги” и не само - д-р Минчо Стамболиев допълва:” С непринудено умение и благородно отношение ни пленяваше и затова ние, неговите ученици, го не само уважавахме, но и силно обичахме”. За тези години д-р Спиридон Лазаров отбелязва:” Той беше общественик, любезен, услужлив, подвижен без злоба и завист, пълен с доброта и добродетели, устройваше хорове, предаваше безплатно уроци по цигулка,...устройваше в празнични и неделни дни излети по балкана”

Часовниковата кула, сърцето на града отброява времето, в което предците ни тревожно се прощават със заминаващите на фронта. Пред офицерите и войниците на 25 пехотен полк звучи прочуственото му слово:”ще изпълним дадената клетва, ще запазим честта на родината, ще се срещнем с вековния враг, ще го сразим”. Словото завършва с :” Ние сме решени да загинем в борбата, но ще вървиме напред и ще победим” Следва мощно „Ура!” Стамен Панчев взема участие във всички боеве, водени от 38 пехотен полк на линията Люле-Бургас- Бунар Хисар, прогонвайки отстъпващите турци към Чорлу. Когато започват големите сражения при Чаталджа, на неговата рота е възложено да охранява от десант брега на Мраморно море при с. Ялос. На 17 март 1913г. Стамен Панчев е ранен от два шрапнелни куршума- единият раздробява лакетната кост на дясната ръка, а другият отчупва част от тазовата кост и прониква в стомаха. На 23 март моли да извадят от джоба на куртката му малкото портретче на неговия син. Прочита за сетен път :”и аз идвам да бия турците”. Малкият Павел държи в ръка дървена пушка, с която води обречена битка за последните мигове живот на своя баща. С това портретче в ръка, Стамен Панчев се разделя със земния си път. Погребан е в гръцките гробища на село Кадъкьой. Каменен кръст набраздява късчето земя, приютило го в един друг, по-различен от човешкия земен път. Приятелите, скупчени около гроба палят клечки кибрит-1,2,10...в пламъка не доизгарят спомените, уважението и преклонението пред нашия съгражданин. Страшната вест долетяла до бащиния дом. Заедно с най-близките скърбяло цяло Орханийско.

Часовниковата кула отмерва дните ни, събрала спомени за предците ни.  Сред тях, Стамен Панчев отвъд пределите на времето прекосява отново чаршията, с характерната си пъргава походка.  Станал е неотменна част от представата ни за Ботевград, за любов към родното, за изпълнен синовен дълг. Стиховете му, вградени дълбоко в духовната ни същност, възпитават децата ни. Името му е символ на земята ни-непреходна, българска.

Цветя в знак на признателност бяха поднесени от Кмета на Община Ботевград г-н Георги Георгиев,

г-н Даниел Георгиев- Депутат от 26 многомандатен избирателен район, г-жа Йорданка Лалчева-председател на Общински съвет Ботевград, Партия "Герб", Дружество "Орханиец", Смесен хор "Стамен Панчев" при НЧ"Христо Ботев 1884", Литературен клуб "Стамен Панчев", ТПГ"Стамен Панчев", Исторически музей и ОУ " Н. Й. Вапцаров".

Особена тържественост на честването внесе щатния духов състав при читалището.