^

Исторически музей - Ботевград

146 години от основаването на Орханийски революционен комитет.

„Дойдоха един ден в Цинцарския хан двама госте, от които единият Васил Йонков от село Гложене, когото лично познавах и Васил Левски, когото не познавах. Вечерта ми предложиха, че трябва да повикаме верни другарини, да съставим комитет против турската държава. Същата вечер се събрахме в една стая на долния етаж, под мердевена на затул. Събрах 5-6 души верни другари, именно: Васил Петров Бояджията, Велчо Шунтов, дядо Петър Бояджията, Христо Колов и други, и В.Наков. С Левски направихме заседание, за да съставиме Бюро, за да води комитетските дела. Избрахме за председател Васил Петров, за подпредседател и деловодител избраха мен и за членове, които присъстваха. Това се извърши под председателството на Васил Левски, който ни даде наставления и какво да работим, даде ни Устав, изработен от Централния комитет и някои брошури, като ни препоръча да изпитваме верни членове, да събираме пари за оръжие и много други наставления. Взехме ние делото за сериозно и почнахме да работим.”
Това разказва в спомените си Гаврил Брънчев за създаването на комитета „Елес Джутов” в гр. Орхание. В комитета, първоначално са привлечени 5 – 6 най-верни негови другари. Пред кръстосаните кръст и кама те полагат клетва да служат вярно на революционното дело. През следващите месеци привличат в съзаклятието нови членове.
Случва се през месец декември 1871г., а пълния списък с членове е:

Васил Петров Сеулски – председател на „Елес Джутов”-умира в Диарбекир
Гаврил Брънчев – секретар(„подпредседател и деловодител”) на „Елес Джутов”( 1930г.)
Васил Наков Драганчовски – касиер на „Елес Джутов”, умира през 1881г.
Марин Николов – (роден около 1844г.
Стоян Стаменов Цагарски – (1847-1929)
Христо Цветков Гашевски – (1847-1942)
Петър Цаков Сеулски – бояджията
хаджи Велчо Йотов Шунтов – (1846-1915г.)
Димитър(Мито) Петков – (бояджията)
Божил (Божко) Генчев Божилов – (1832-1920г.)
Цветко Божилов – Кантарджията
Христо Колов – (по свидетелство на Гаврил Брънчев)
Васил Наков – (по свидетелство на Гаврил Брънчев)
Ташо Шунтов – (брат на Велчо Шунтов)
Коцо Панчев – (чирак на Стоян Цагарски)
Петко Николов – (по устни сведения)
Бушаранов – първоначално е член на комитета, после се прехвърля в Изворския
Марко Маринов – (той, обаче фигурира сред имената и на тетевенските съзаклятници)

Знае се, че Васил Левски освен в Шарения хан, при посещенията си в града, отсядал и в къщата на кожухаря Стоян Цагарски. Там се провеждали тайни събрания. На тези събрания Апостолът изяснявал Устава на Централния комитет, давал наставления как да се събират пари за оръжие , как да се изпитват и привличат за делото верни хора.
През 1872 година Орханийският комитет развива активна дейност. За това заслуга има Димитър Общи определен за „нагледник” на комитетите в Орханийско, Тетевенско, Етрополско и Софийско. В комитетът той привлича и един от най – дейните членове на организацията в района Велчо Йотов Шунтов. При обиколките си из околията той редовно е отсядъл в Шарения хан на Гаврил Брънчов, в къщите на Васил Петров, на Марин Николов.
Отлично работещата комитетска мрежа, създадена от Левски е в основата на събитията от 70-те години на 19 век в района. Комитетите се създават при строга конспиративност, първоначално от 3-4 доверени човека, лично от Васил Левски. В резултат на добро планиране и неуморна дейност най-гъстата комитетска мрежа е факт в Орханийско, Етрополско и Тетевенско, където почти всички села са обхванати от стройна революционна организация. Мащабната комитетска дейност изисква финансиране. Левски призовава богатите българи за доброволна помощ. Заплашителните писма до отделни чорбаджии, също не постигат желания ефект. Тогава Левски предлага членовете да внесат 1/10 от имуществото си, за да направят възможно съществуването на организацията... Безуспешно. Изчерпани са всички мирни, легални средства за финансиране на бъдещата революция.
За плановете на Васил Левски за подготовка на въстание в Орханийско е писано много. Черпим сведения от протоколите на турския съд, „Миналото” на Стоян Заимов, Александър Бурмов, проф.Димитър Панчовски...

След разкриването на комитите в обира на турската хазна на вечно заточение са осъдени:
- Велчо Шунтов, Гаврил Брънчов и Васил Петров;
На 10 години затвор са осъдени:
- Божко Божилов, Марин Николов и Васил Бушаранов;
На 3 години затвор са осъдени:
- Стоян Цагарски, Христо Гашевски и Митко Бояджията.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар