^

Исторически музей - Ботевград

24 май - един повод да си спомним за Йордан Милтенов

Йордан Милтенов (15.10.1919-1.12.1967г.)

е инициатор и един от създателите на Литературен кабинет „Стамен Панчев”

 Ботевград през далечната 1963г.

        Йордан Милтенов е български писател, роден в Кюстендил. Член е на СБП.  През 1938г. завършва ІІ мъжка гимназия в София, като сътрудничи на ученическите издания „Звън” и „Ученически подем”. Следва  медицина в Белград. През 1940 е част от трупата на Опитния театър заедно с Лиляна Стефанова, Александър Вутимски... 

  През 1940-41г. издава в-к Младежка дума”. Военната му служба протича в бронирания полк в Самоков, а по-късно-бронираната бригада във Враждебна. През септември-ноември 1944г. е помощник комендант на София. По свое желание заминава доброволец в Отечествената война като командир на противовъздушна батарея в двете фази на войната в Югославия, Албания и Унгария. През 1945-47 г. е в щаба на трудовата бригада Перник-Волуяк. 1949-50г. работи в литературния отдел на в-к „Народна младеж” и сп. „Пламъче”. 1950-1952г. е първият завеждащ „Младежка редакция” на БНР. Близо 11 години е редактор и завеждащ вътрешен отдел на в-к „Литературен фронт”. От 1963г. до смъртта си е главен редактор на издателство „Български художник”.

Автор е на трилогията „Приключенията на Чипоноско”, сборник”Басни”, стихове, публицистика... Превежда и публикува в поредицата „Световни поети” на издателство „Народна култура”.

По случай 24 май-ден на българската писменост и култура, публикуваме негови афоризми:

Неказаното в изкуството е само това, което единствено ти знаеш и би могъл да кажеш или покажеш.

Истински творчески личности са не тези, които много знаят, а тези, които много търсят, много мислят и дълбоко преживяват.

Ръката, която би могла да те помилва така, че да не я забравиш никога, не би могла да се помилва сама.

Човек може да обича един трън повече от едно цвете.

Историята на една любов е драмата на нейната борба с времето.

Окото има един милион състояния. Дали литературата е описала поне седем от тях!?

Из „Мисли на едно сърце” на Йордан Милтенов