^

Исторически музей - Ботевград

29.11.Празник на Ботевград

На 29.11. Ботевград отбелязва своя празник. Тържеството започна с издигане на националния флаг и с историческо слово на директора на музея в Ботевград, г-жа Тодорка Коцева. В него тя каза:

" УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,

ГОСТИ И ГРАЖДАНИ НА БОТЕВГРАД,

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

  Датата 29 ноември съхранява  най-забележителното събитие в историческия календар на нашия град. Тя събра смисъла и  значението си в една единствена дума - СВОБОДА. Вървяща по кървавите пътеки на баташките кланета, по белите скали на Околчица, след сълзите на майките, гаснещи пред черните гробове на децата си... Свободата извоювана с толкова свидни жертви стана част от историята – непомръкваща под ударите на времето. А от тази история, написана преди 135 години, днес започва свободна България.

  На 6 ноември 1877г.  ген. Гурко излага разгърнат план за действие след затварянето на блокадния пръстен около Плевен. Той предвижда настъпление към Орхание с цел разгромяване на формиращата се там турска армия на Мехмед Али паша, назначен едновременно и за главнокомандващ турските войски в Босна, преминаване в Софийското поле, оказване на помощ на намиращия се на Шипка VІІ корпус на ген. Радецки и решително настъпление към Одрин и Цариград. На 15 ноември 1877г. Западният отряд на ген. Гурко тръгва от Телиш и се отправя по Орханийското шосе. Ген. Клодт има за задача да спре подкрепленията на турската войска към Правец. Настъпва към Новачене с ескадрон и половина, начело с полк. Лихтанский и към Литаково с останалите 4 ескадрона, но се натъква на силни турски отряди и в завързалото се сражение губи две оръдия, а 70 души са убити. В продължение на 9 часа те задържат напора на превъзхождащия ги по численост неприятел - 400 черкези, турска пехота и артилерия. Въпреки тези загуби целта на военната демонстрация била постигната. Поражението при Новачене има стойност на победа. Главнокомандващият Николай Николаевич пише до Руския император:” Орханийските войски бяха отвлечени и на помощ на Правешкия отряд не отидоха”  Ето защо, търсейки предпоставките за освобождението на Орхание, не бихме могли да пропуснем взаимната връзка на поражението при Новачене и победата при Правец.  В резултат на което турците са принудени да отстъпят по билото на Балкана към местността Шиндарника, където се укрепяват, в седем редута, водещи до най-близката им база Арабаконак.  В паническото си бягство изоставят село Врачеш, продоволственият им склад и най-важен център в отбранителната и снабдителната система на турската армия. Само бързите и решителни действия на ген. Гурко и Западният отряд провалиха плановете на турското командване за превръщане на Орханийско в начална точка за бъдещо контранастъпление по посока Плевен.

  На 27 ноември 1877г., ген. Гурко вдига войските си, разделени в три колони-първата към Орхание, втората към Шиндарника и третата към Златишкия балкан. В спомените си  за настъплението на руските войски  полк. Пузиревски го определя като: „...един от най-забележителните епизоди от съвременната война, толкова богат на лични героични подвизи, блестящо мъжество и необичайна стойност на  войските в понасянето на всевъзможни трудности. Цялата доблест на руския войник се прояви в тази операция”. По пътя към Орхание на ген.Раух, очевидци разказват за отношението на българите към руските воини: ”Всички селяни бяха излезли от къщите си, кръстеха се и прегръщаха войниците, даваха им храна, хляб и тютюн. Видимо и те съзнаваха важността на тази минута”. Петър Ценов в книгата си „Орхание и Орханийско” ни връща към онези паметни дни от историята на нашия град. Някогашното Орхание, разположено на софийското шосе става жертва на ежедневни кавалерийски сблъсквания между руските разреди и турските войски, черкези, башибозук. Къщите са разграбени, разрушени. Храна липсва. Трупове стоят непогребани, застигнати от черкезка сабя или куршум. Орханийци бягат без път и надежда за спасение. Междувременно турската артилерия се  съсредоточава по околните височини, откъдето засипва градчето с  огън.

  Първи в изоставения от българи и турци, полуразрушен град, влизат руските воини на ген.Елис. Това е  денят на неговото освобождение – 29 ноември 1877 г. Това е и денят превърнал се в граница между мрака на робството и светлото бъдеще на един свободен български град.

На 8 декември ген.Гурко и Щабът на Западния отряд се преместват от Етрополе в Орхание. Посрещнати са  тържествено с хляб и сол по древен обичай. Въодушевление и открит възторг, завладяват жителите на котловината. На бял кон до Часовниковата кула, генералът приветсва събралото се мнозинство с думите : “Радвайте се деца на братска България! Днес вие сте свободни.”

Тук ген. Гурко планира и организира една от най-забележителните операции в историята на военното изкуство – Зимният преход през Балкана. Зимата на 1877г., всички възможни проходи били укрепени позиции: Шиндарника, Ялдъзтабия, Арабаконак. Трябвало да се търсят околни пътища и пролази, неотразени във военните карти. Орханийци станали предводители на отрядите на ген.Гурко. На 12 декември започва настъплението. Войната била не само с турските орди, но и с природата. Температурата пада до -15,-20 градуса, снежна виелица като стълбове от сняг засипва превиващите се високи дървета. „Войниците на височина 1 200 метра, изкопали си дупки в замръзналата земя, стоят лице в лице със суровата зима, като че ли излизат в открит бой с развилнялите се сили на природата”-разказва Петър Ценов.  На 15 декември първите руски колони се спуснали отвъд Балкана и завземат селата Потоп и Чурек. На 20 декември се появили и първите руски разреди на Арабаконак. Огромна е радостта и надеждата обхванали в онези дни всяко кътче българска земя. Хиляди са ентусиазираните доброволци, записали имената си в героичното Българско Опълчение, а над 150 от тези достойни български синове са от Орханийския край. Те учудиха и възхитиха с проявените героизъм и саможертва в боевете за Стара Загора и Шипка, притихналата в очакване Европа.

  Днес, пред паметника изграден в чест на Освобождението, мислено се връщаме към онзи славен период. Гордо свеждаме глава пред  изстраданата в продължение на пет столетия българска свобода, станала реалност с решаващата роля на Русия, по време на Освободителната Руско-турска война от 1877/78 г.

  В днешния ден 135 години по-късно отдаваме своята почит и признателност към загиналите знайни и незнайни руски войници и офицери, орханийски поборници и опълченци. Техният героизъм изкова нашата свобода, която знаем и помним-не получихме даром.

  Поклон пред светлата памет на героите!"

Тържествената програма продължи с презентация "Българска частица в руските храмове на вярата" в зала "Орханиец" на Исторически музей Ботевград.

Г-жа Тодорка Коцева представи екипа от художници, работил в Република Коми. С гордост съобщаваме, че един от художниците в екипа е от село Трудовец, община Ботевград- Васил Мишев. Снимки на техни творби и идеини проекти красят зала "Орханиец" и ще са на разположение на посетителите на музея до края на годината. В залата може да се види работата на :

ГРАЖДАНСКО  ДРУЖЕСТВО

„ ВЛАДИМИР  АВРАМОВ” - СОФИЯ

 Дружеството работи в областта на проектирането, адаптирането и реализацията на стенописи и икони в храмово пространство (интериор и екстериор). Екипът е от магистри, завършили художествената академия. Това са:

Владимир Аврамов – ръководител

Васил Мишев

Николай Николов

Мирослав Стефанов

Имат реализирани 32 храма с различен обем в България, Русия, Гърция с общо изписана площ 8 150 кв.м.  По-значимите от тях са:

-в България:

1. храм „Успение на Св. Богородица”-Ботевград

2. Врачешки манастир „Св. 40 мъченици”

3. Правешки манастир „Св. Теодор Тирон”

4. Ресиловски манастир „Покров Богородичен”

5. Скравенски манастир „Св. Николай Чудотворец”

6. Параклис на Мемориален комплекс  „Васил Левски” – гр. Карлово

7.Бистришки манастир „Св. Илия”

8. Чекотински манастир „Св. Арх. Михаил”

-в Русия:

1. Катедрален храм „Св. Стефан Пермский” в гр.Сыктывкар, Коми

2. храм „Възкресение Христово” в гр. Усинск, Коми

3. Уляновски манастир „Св. Троица” –Коми

Екипът е носител на :

-  Голямата награда на Министерство на културата от Първото Биенале на църковните изкуства- Велико Търново, 2009г.;

-  Почетни медали на гр. Ботевград за цялостна реализация на храм „Успение Богородично”;

-  Ордени „Св. Стефан Пермский” на Московската патриаршия за принос към руското православно изкуство-2012г.;

-  Почетни грамоти на Ловчанска епархия за иконата „Събор на Новоселските мъченици”, за канонизацията на жертвите на Априлското въстание-2012г.;

-  Почетни грамоти от Второто Биенале на Църковните изкуства-2011г.;

-  Тази година Владимир Аврамов получи почетна грамота на Община Велико Търново „За проявено родолюбие и патриотизъм”.

Художниците получиха нетрадиционен подарък-стих от Зоя Петкова :

Какво ни свързва с далечната страна-

любов и вяра, и отворени сърца,

и майстори на четката които

изписали са чист и светъл храм.

Не знам дали това е благодарност

или вековна е трошица вярност,

но зная, че от своята душа

оставили са късче светлина.

Да бъдем братя ний благословени,

макар на север и на юг родени,

от векове с протегнати ръце

съединени под това небе!