^

Исторически музей - Ботевград

"Българските великденски яйца и музейната съвременност"

Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите отломки от боядисани яйца, гравирани с орнаменти от вида на геометрични фигури като стълбички, кутийки, датират от времето на палеолита. Открити при разкопки в Южна Африка. Следващите сведения са от Египет, от над 2 000 години преди новата ера. Там яйцето е било символ на отвъдния живот. Намирани са в гробниците, по тях вече има орнаменти, гравирани върху щраусови яйца. Финикийците използват яйцето пак в този смисъл – като гробен дар, те също са щраусови и изрисувани в червено, с орнаменти, като върху някои са изобразени човешки лица. Нещо като аналог на надгробните маски, които срещаме по-късно и в тракийската епоха. По-късно, вече в Гърция, започват да се изработват керамични яйца, украсени с фигури и сцени.
Според един от най-дългогодишните изследователи на техниките при писаните яйца – доц. Ракшиева, християнството адаптира яйцето и го включва в своята обредност като символ на възкресението, като решаващото в случая е цветът, в който то е боядисано. В червено то символизира кръвта на Христос. Другите цветове преди нахлуването на анилиновите бои в народното творчество, са жълтият, зеленият и кафявият, а изключително рядко - синият. Жените на времето са получавали боите за яйца по естествен път - от минерали, от растения. Със същите извлеци са си приготвяли и боите за тъканите, преждите и конците за бродиране. С по-масовото навлизане на анилиновите бои, които отначало са били доста скъпи, палитрата се разнообразява много. В Средновековието (XI-XIII в.), в различни страни на Балканите и в Централна Европа, включително и във Велики Преслав, има намерено едно яйце, което е изработено от стъклена смалта, а шарките му приличат на троянската керамика.
Днес във Велинград, Еторполе, Ихтиман, Търговище яйцата се изписват по един особен начин, предаден от столетия.
За тази техника е типично, че яйцата се украсяват с помощта на писалка, която се пълни с чист пчелен восък. След като се изрисува с восък яйцето, то се потопява в съд с желания цвят, за да го боядисаме. По този метод могат да се получат и много повече от един цвят, до четири-пет или шест. Цветовете се нанасят един върху друг с натрупване на нови цветове, които се запазват, покривайки ги с восък след като изсъхнат добре. След това върху восъкът се добавя новия цвят, върху който можем да добавим нови елементи. Последният добавен цвят образува фон. Накрая на целия процес чрез нагряване и с помощта кърпа се сваля восъкът, така всички нанесени преди това цветове се показват едновременно.
Повече от сто години във велинградско, Етрополе и Ихтиман тази техника е запазена, усвоена от музейните работници и умело предавана на поколенията.
Въпреки че традицията позволява яйцата да се боядисват и на Велика събота, етнолозите твърдят, че червенето на великденските яйца първо става на Велики четвъртък, защото тогава небето се отваря, душите на мъртвите се спускат и те слизат на земята между живите и остават до Спасов ден.
Първото червено боядисано яйце се поставя пред иконата. То не се рисува и се поставя на мястото на миналогодишното. Старото се счупва и се оглежда вътрешността му. Ако се е запазило здраво и не е почерняло или развалило, а просто се е изсушило, това е много добро знамение - че всичко в къщата ще върви на късмет, ще има богатство, а обитателите на дома ще бъдат здрави. Ако яйцето се е развалило или почерняло, това е известие за проблеми. Тогава то се изхвърля в реката, за да бъде отнесено на далеч от дома.
Яйцето е символ на живота, на потенцията на зародиша, и за да може да изпълни своята функция, трябва да бъде пълно. Кухите писани яйца се появяват след Първата световна война, когато селянките първо източват съдържанието им, украсяват ги и ги продават на пазара с цел украса на градските домове. В България обаче това е едно много ново явление, което се появява след 2000 година.
Колегите от музеите разказват, че техниката никак не се е променила. Използват старите си инструменти – писалката и чистия пчелен восък. Разбира се, оцветителите са нов елемент. Появява се и електрическа писалка. От техните думи излиза, че е лесно, така казват. Казват също и, че трудът им е свързан с много творчески поглед и настроение. Организираните от музеите в тези градове работилници, десетки години вече, пренасят магията на изписване на българските Великденски яйца в младите хора.
Стотици реализирани образователни програми, семинари, етнографски и методически лекции съпровождат неуморния труд на музейната колегия в тези райони на България. Десетките курирани изложби в и извън страната са сигурен критерии за достойнствата на подобен тип представяния!
За мен е удоволствие да Ви приветствам с добре дошли, и с пожелание за светли празници, се надявам, че ще създадем у вас хубаво настроение и положителни емоции за предстоящият Великден!
Благодаря на екипът на музея за реализацията на тази идея! На Радослав Маринов за чудесните фотографии!

Рени Лазарова

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар