^

Исторически музей - Ботевград

Благодатна и щастлива 2017г.!

На 31 декември вечерта във всяка къща се прави баница с късмет. В нея се поставят дрянови клонки, които се наричат с една пъпка за здраве, с две за овцете, с три за къщата и т.н. Баницата се яде след натопяването на пръстените.

Обичаят започва като вечерта момата изнася, накичения с бръшлян, чемшир и калина, увити с червен конец, бял котел. Налива го с вода на кръстопът или в реката. Поставя вече навързаните китки с пръстени, покрива го с бяла кърпа, затиска го с точилка, а под него се слага овес. Пее се:

"Сбирайте се малки моми,

малки моми и невести иху-у-у,

да топиме пръстените-

моя пръстен сребърния иху-у-у!"

Играе се хоро, като се припява:

"Райке, пиле шарено.

Райка вода налива, иху-у-у,

три пъти вода налива,

три пъти вода разлива, иху-у-у!"

След като се натопят пръстените минават момци "мяучкари". Най-големият от тях го правят на магаре. Всички мякат, а магарето си подава единия крак. Стопанката го бие с ръжена за здраве на добитъка.

На Василовден момите се събират да вадят пръстените. Играе се хоро и след като се изпее:

"Сбирайте се малки моми,

малки моми и невести иху-у-у,

да топиме пръстените-

моя пръстен златен станал иху-у-у!"- се завързват очите на момата с бялата кърпа. Друга мома вади с точилката пръстените и й ги подава, за да ги нарича:

"На тоя късмета му е в ниви и ливади", "Този да има късмет в добитък", Този да стане голем човек и да изучи", "Този да навъди много деца"...

След изваждането и на последния пръстен, всички се измиват за здраве с водата в котлето.

Използвана литература:

  "Фолклор и народни обичаи от Ботевград"под редакцията на проф. Цветана Романска