^

Исторически музей - Ботевград

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БОТЕВГРАД!

В началото на ноември, преди 141 години Ботевградския край става център на военни действия и събития, които надхвърлят границите на местната история. Средищното и стратегическо разположението на Орхание по пътя за София и значението на неговото освобождение е изключително важно за една от най-блестящите страници в Руско-турската война – зимното преминаване на Западния отряд на ген. Гурко през Балкана, което ускорява победния край на войната.
Към края на лятото на 1877 г. в Орхание квартирува 30 000 османска войска, добре екипирана готова за бойни действия. В началото на септември, когато положението на Осман паша в Плевен става критично, от Орхание потегля подкрепление.
Османската колона се състояла от близо 10 000 души с обоз от 800 каруци с бойни припаси, 500 товарни коне и 2 000 глави добитък. Втора колона от Орхание за Плевен излиза на 23 септември водена от Шевкет Паша, бъдещия бранител на Арабаконашките позиции, съставена от 16 000 души, 500 коли храна, 400 товарни коня и 4 000 глави добитък.
В същото време на юг от Арабаконашкия проход под командването на Мехмед Али Паша започва съсредоточаването на близо 24 000 армия , която имала за цел да се притече на помощ на обсадените при Плевен части . Междувременно Осман Паша няколко пъти иска от военния съвет в Цариград разрешение да опразни Плевен докато е време и прехвърли центъра на операциите в Орхание, да го превърне в „нов Плевен” и да се съедини с армията на Мехмед Али Паша на юг от Балкана. Подобна заповед се получава в края на октомври, но нейното изпълнение вече било невъзможно.
На 25 октомври ген. Гурко, предлага разгърнат план за действие, в писмо до Главнокомандващия Дунавската армия – ген. Цимерман. Планът предвиждал пълно затваряне блокадата на Плевен и настъпление на самостоятелен руски отряд към Орхание, разгромяване на формиращата се там нова турска армия, преминаване в Софийското поле и решително настъпление към Одрин и Цариград.
Той е одобрен и на 15 ноември /нов стил/ ген. Гурко и командвания от него новосформиран Западен отряд от 35 хиляди души и 174 оръдия потегля към София. Пътят се пресичал от три силни турски укрепления при Етрополе, Правец и Орхание. Ген. Гурко избира за основна атака централната позиция при Правец. За да бъдат блокирани силите при Етрополе и Орхание той възлага на ген. Дандевил и ген. Клодт демонстративни обходни действия при тези селища. Общото настъпление е насрочено за 22 ноември /нов стил/1877 г. Отрядът под командването на ген. Клод потеглил от Враца за Орхание 21 ноември /нов стил/. В състава му са включени три ескадрона от конно-гренадирски полк, 3 ескодрона от Лейб-драгунския полк, Втора гвардейска конна батарея и българи доброволци, водени от Филип Симидов – разузнавач. Сведенията, с които разполагало руското командване, събрани предимно от българи доброволци, доказвали наличието на значителни сили в района на Орхание. Най-важна укрепителна система, с която разполагали турците, се намирала при с. Литаково – м. “Мерово”. Турски части били разквартирувани още в Новачене, Скравена и по-малки групи в други села, а село Врачеш било превърнато в огромен продоволствен склад. Ген. Клодт разделил отрада на две части: по-голямата под негово командване се насочила към селата Радотина и Рашково и от там към Литаково, а ескадрон и половина и две оръдия командвани от полк. Лихтански се отделя в посока с. Новачене.
На 22 ноември в изпълнение на задачата да се задържат турските части около Орхание, за да не окажат помощ на позициите при Правец, двата отряда потеглят рано сутринта.
Руските части, командвани лично от ген. Клодт, освобождават селата Радотина и Рашково. В района на хълма “Стражица” , махала Белчово, те водят престрелка и отблъскват намиращите се там турски части и черкези, след което се насочват към село Литаково. Рано след обяд до ген. Клодт достигат тревожни сведения за съдбата на отряда на полк. Лихтански, към който спешно са изпратени подкрепления. Отрядът на полк. Лихтански потеглил от местността “Равна” към с. Новачене. В неговия състав влизали ескадрон и половина кавалерия и 2 оръдия от втора гвардейска артилерийска бригада с обща численост 135 войници и 12 офицери. На този отряд се възлагали охранителни и демонстративни действия в района, поради малката вероятност за турско настъпление към Новачене, според предварителните сведения. С малка преднина пред останалите потеглили два разузнавателни взвода под командването на капитан Стемпел, заедно с Филип Симидов и неколцина местни хора. Спусналата се гъста мъгла заблудила разузнавачите и те подминали турските укрепления при с.Скравена, където били атакувани в тил от около 60 турски кавалеристи. В същото време останалата назад колона на полк. Лихтански попаднала под огъня на турската артилерия и пехота разположени на “Писан дол”. Съотношението на силите в започналото сражение било твърде неравностойно - 150 руси се изправили срещу 2 400 души редовна войска и 400 черкези. В продължение на 9 часа и в протежение на 8 версти русите се сражават и удържат на напора на повече от 20 пъти превъзхождащия ги противник. Положението става критично, когато пристига подкрепление на турска пехота от позициите при Литаково. Към обяд полк. Лихтански дава заповед за отстъпление. Изтеглянето на русите било затруднено от напусналите и бягащи през дефилето на реката жители на с. Новачене. След тази битка и победата при Правец пътят за освобождението на Орхание е открит. Двете позиции при Етрополе и Правец остават изолирани една от друга, положението на турците в котловината става неудържимо и въпреки отчаяната им съпротива те се оттеглят в старопланинския проход Арабаконак. На 29 ноември /нов стил/, войските на Лейб-гвардейски Улански полк и Лейб-гвардейски Московски полк преминавайки през село Лъжене навлизат в опустушени и изоставен и от българи и турци град. Орхание градът, в който турците се готвят да спрат руското настъпление към Балкана, пада без бой, но разграбен от черкези разсипан и обезлюден. Тежката участ на българите в града при оттеглянето на турците е предадена и от именития кореспондент на Дейли Нюз Макгахан в една записка от 2 декември, писана в Орхание: ”Що се отнася до обитателите на Орхание – пише Макгахан - тяхната участ била толково драматична при отстъплението на турците, че аз ще поговоря за нея по-подробно. Турците заповядали на българите да приготвят своя багаж и да тръгнат с тях, което българите изпълнили в навечерието на същия ден, когато русите заели града. В тази нощ тръгнал на път дълъг обоз тежко натоварени каруци съпроводени от мъже, жени, деца – от всички възрасти, от кърмачета до старци. Няколкостотин български семейства се проточили по снега и калта до самото дефиле за Врачеш. Тук спрели да нощуват. Забелязвайки, че турците не ги пазят българите започнали малко по малко да се отклоняват в планината по направление на Правец... Тези, които знаели планинските пътеки, тръгнали напред, останалите ги последвали, отначало нерешително, а след това траскаво от страх, който малко по малко се превръщал в такава паника, че всички бягали толково бързо, колкото им позволявали силите. Мъжете захвърляли горните си дрехи, жените обхванати от ужас, губели децата в тъмнината и се влачели колкото могли сами, полумъртви от умора и страх... Цяла нощ продължило това мъчително бягство. На сутринта голяма част от българските семейства се добрали до Правец.
След нощните свои бедствия жителите се върнали при своите студени огнища, но уви, в домовете им всичики врати били изкъртени, мебелите разграбени, а по подовете остатъци от всевъзможни изоставена покъщнина.”Десетина дни по-късно, Орхание щабът на ген. Гурко. Остават 18 дни, през които подготвят и организират трудния зимен преход през Балкана, оказал се решаващ за изхода на Руско – турската война от 1877-78г.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БОТЕВГРАД!
Исторически музей - Ботевград


„29 ноември 1877 година- на този ден свободата пристига в града ни и ние започваме да живеем като истински свободни хора. Всяка година на този ден ние празнуваме, изпълнени с вълнение и гордост. Миналото не е време, миналото е богатство, когато страниците на историята ни се четат със смирение и признателност към жертвите, свои и чужди. Да помним е дълг, защото историята не дава прошка за забрава”, с тези думи водещите Николай Найденов и Миглена Василева дадоха старт на празничната вечер по повод 141 години от Освобождението на Ботевград. Тържественото честване се състоя на пл. „Саранск”, пред паметника на Свободата. Празничната програма започна с изпълнение на Общински духов оркестър с диригент Иванка Савова и Мажоретен състав с ръководител Иванка Христова.

Историческо слово пред ботевградската общественост изчете кметът на община Ботевград Иван Гавалюгов: „За тези 141 години, датата 29 ноември, е сред най-забележителните в историческия календар на Ботевград. Именно тази дата събира смисъла и значението си в една дума - Свобода. Ние, в нашия край, всяка година се завръщаме към кървавите за род и родина 5 века. Завръщаме се, защото историята ни помни, изследва и разказва. Разказва как един малък, но висококултурен народ възстава, въздига се срещу чуждото владичество, срещу статуквото, срещу себе си дори. Въздига се за тази едничка, свята свобода. Свобода, нужна всекиму, за да изживява дните си спокойно и достойно…В онези дни се решава ходът на Руско-турската война от 1877-1878г. Ботевградският край става център на военни действия и събития, които надхвърлят светогледа на предците ни. Градът ни, в късната есен на 1877г, е подложен на грабежи и унищожения от напускащите го турци. Дни, критични за българското население, което тръгва да бяга и да се укрива. На 29 ноември, войските на руската империя навлизат в опустошен и изоставен град. Завърналите се в бащините къщи, няколко дни по-късно, с всички сили спомагат войските на генерал Гурко да атакуват пътя към София при зимните условия. Решение- единствено. Въпреки съмненията в успеха, руската армия преминава балкана през зимата, което решава изхода на Руско-турската война…Завръщаме се днес към онези събития, за да си кажем, че нямаме право да пренаписваме историята, но не бива да забравяме уроците й. Днес сме свободни. Свободни сме да избираме, да преследваме мечти, да изразяваме мнение, да изповядваме вярата си. Свободни сме да славим словото си, да пазим огнищата, в които гори огънят на възраждането. Свободни да се борим за истината и да докажем, че свободата, която предците ни извоюваха, е жива. Убеден съм, че днешният ден кара всички нас да се чувстваме горди. Днес, 141 години по-късно, в този ден, извоюван по силата на справедливостта, отбелязваме като изконен ботевградски празник и отдаваме своята почит и признателност към всички, които създадоха, опазиха и ни завещаха Ботевград, такъв, какъвто е днес. Вярвам, че заедно ще успеем да съхраним и продължим историята и традициите си. За финал градоначалникът пожела на жителите на община Ботевград здраве и благополучие.

В празничното тържество взеха участие: Исторически музей - Ботевград, Театрална работилница с ръководител Николай Найденов, Ансамбъл Ботевград с ръководител Стоян Стоянов, Група за руски песни с диригент Ангелина Болярска, Танцов състав „Орханийче” с ръководител Цвети Дилова, Смесен градски хор „Стамен Панчев” с диригент Таня Цонкова, Детски хор „Бонка Големанова” с диригент Боряна Нешкова.

В знак на почит и признателност, под звуците на Общински духов оркестър, венци и цветя поднесоха: ръководството на общината, ОбС, общински дружества и предприятия,кметства, детски и учебни заведения, политически партии и неправителствени организации, граждани и др.

По повод празника на Ботевград, поздравителни адреси се получиха от: Албена Михайлова, народен представител от София област, Любомир Лилов, председател на Общински съвет Ботевград, Пьотър Тултарев, кмет на гр. Саранск, Република Мордовия, Румен Гунински, кмет на община Правец, Национално сдружение на общините в Република България, Патентно ведомство на Република България и дирекция „Бюро по труда”- Ботевград.

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар