^

Исторически музей - Ботевград

"Дар" на Даринка Петкова

На 7.03.2013г. от 12:00 часа в зала "Орханиец" на Исторически музей Ботевград бе представена новата книга на Даринка Петкова "Дар". Това  е една от многото съвместни инициативи с 

клубовете "Магията на словото" и "В света на приказките" при ОУ"Н.Й.Вапцаров" и Литературен клуб"Стамен Панчев" Ботевград.


             Даринка Петкова е родена на 14 август 1961г. в Ботевград. По професия е педагог. Работи като учител по български език и литература в ОУ”Любен Каравелов”, с. Трудовец. Член е на литературен клуб „Стамен Панчев”Ботевград. Има публикации в местния печат и в редица антологии и поетични сборници на творците от ботевградския край. Съавтор е на книгата „Не си отивай, Доброта”, издадена съвместно с покойната й майка-поетесата Невенка Иванова.

„Дар” на Даринка Петкова-едно „пораснало” търсене на детството

 Детството е...

Онзи миг защитеност с вкусните гозби на баба,  с топлото огнище, домашната питка, от която с потупване сваляме полепналите въгленчета. Те за миг припламват и забравяме болежките на порастването в търсене измеренията на онази искрена, изначална незащитеност и любопитство към света, който ни очаква.

А след това, колкото и далеч да сме от родния дом, той неминуемо живее в нас със спомен за лятна безгрижност. Вдишваме онова отминало, което винаги ще жадува душата ни. В него се крие усещането за дом, оглеждаме се през обичащия поглед на мама, който винаги намира причина да прости, танцуваме един мечтан танц отвъд времето с татко, който все търси да ни подкрепи... Образите на детството все ще изплуват като в книгата на Даринка Петкова „Дар”. Понякога, когато се почувстваме самотни и неразбрани, те изневиделица почукват по „бронираната” ни същност и събуждат някоя преглътната, тогава-преди  в детството, сълзица-чиста и нежна като майчина ласка. И разбираме, че сме достатъчно защитени във всеки миг падане, защото пазим спомена за топлото докосване на родното, завещано ни от хората, живяли преди нас.

Детството е молитва и очакване да се случи винаги най-доброто, като в стара приказка, раждаща се в къщата, чийто прозорци са като „угаснали очи, тъй дълго взирали се да се върнем...”. Тя рано или късно ще се оживи ако не от нашия, то от смеха на нашите деца и внуци. И тогава, ние на свой ред  ще потупваме въгленчетата приятелства, надежди, смирена добронамереност...всичко това, което може да се открие в стиховете и разказите на Даринка Петкова.  Това е едно преборване на житейските несгоди с усмивка, пазеща вкуса на детството, с неговата неподозирана, невъзпитавана, първична, искрена човечност.

Детството е и доброто, отправена към цялото мироздание. То е щастието от досега с цветя, животни, приемането на всичката красота, която е събрала земята българска, без резерви и нечии дребни сметки.

 Сред чудесните стихове откриваме „Моят Ботевград”, „Детски спомен”, „ Ангелска усмивка”, „Трепет”, „Прошка”... В прозаичните творби, увлекателна е срещата с поета Иван Стамболиев, член на съюза на българските писатели  в „Една неспокойна душа”,  „Майчина закрила”...- образи, спомени, откровено споделени впечатления от срещи с необикновени хора.

 Те изграждат с богатството на езиковата си образност една пъстра палитра от спомени за най-неприкосновеното ни, независещо от годините, грижите, болежките-детството.

Можем само да поблагодарим на Даринка Петкова за този чудесен „Дар”, с дъх на детство и да й пожелаем нови успехи.

Десислава Иванова

Даринка Петкова и новата й книга „Дар”

  Даринка Петкова е учител, тъй както е бил дядо й и братовчедите... Едно даряване идващо от поколения.

  Плаках почти от началото до края на книгата, която ме накара да се завърна при спомените си. Там, където живее лъчистия образ на Иван Стамболиев. Даринка ме върна назад във времето след смъртта на леля ми Мария Милтенова, когато този изключителен човек тръгна да ме изпраща една вечер към къщи. Крачехме всеки след собствената си болка и си подарявахме стихове. А нощта за нас не беше така безнадежно тъмна, защото светлината на звездите се отразяваше в сълзите ни. Лекувахме болката със стих във вселена населена със звезди и почти сакрална съзвучност между нас и тези които ни дадоха по неповторим начин обичта си, дарявайки ни тънката си сетивност за хубостите на тази земя. Пристъпвах мислено не само в онази вечер преди всички тези отминали години, които ме свързват с родния ми дом, с Ботевград, с надеждата тези след мен да носят моето „летене”, дори когато лекуват болките си със сълзи. „Дар” ми подари спомена за родното, за човешката доброта и обич, която има хиляди лица и образи. Понякога те се оглеждат в мъничкия свят на една калинка, събуждаща лъчиста надежда в църквата.Този нежен досег със света на природата извира от искрено споделения стих. А сред прошепнатата молитва изплуваха образите на куп силни жени, надмогнали трудната си съдба, работейки неуморно, за да могат талантливите им души да даряват красота и човечност. Тръгвайки от спомените на Даринка без да искам, прибавях и собствените си, като при дълбоко чакана изповед. Заставяш пред олтара- нашепваш, разказваш, изплакваш..., за да продължи връзката с човечността ни, с радостта и удовлетвореността да даваш, така като го правиха родените преди нас- с усмивката и лекотата на мечтатели.

  Мислите ми бавно крачат по улиците на Ботевград и отново чувам сякаш стъпките на Иван Стамболиев, които се отдалечават към безкрая, където греят толкова много звезди, пазещи блясъка на лъчистите хора... Благодаря на Даринка Петкова и дълбоко се прекланям пред талантливата й душа.

Десислава Иванова