^

Исторически музей - Ботевград

Даринка Петкова "Непобедена любов"

В инициативата "Салон на изкуствата Ботевград 2017г."

Исторически музей Ботевград

представи новата  книга  на Даринка Петкова

"НЕПОБЕДЕНА  ЛЮБОВ"


Събитието откри директорът на музея г-жа Тодорка Коцева. Тя е редактор и автор на предговора на "Непобедена любов", в който четем:
" Един прекрасен дар

  Една прекрасна есен на едно прекрасно, но много далечно време...  

  Прага на Прогимназия „Христо Ботев” прекрачва млада и красива учителка. Това е Даринка, а аз съм директор на родното ми училище в Литаково.

   Макар и много млада, веднага в нея проличава добрият педагог. Много леко и приятно се работи с Даринка като колега, а неините ученици я боготворят. Не си спомням някакъв проблем с нейн ученик да е стигал до мен при положение, че ние учихме и възпитавахме  деца в най-трудната им възраст.

  Даринка – прекрасен дар за училището и за Литаково, защото веднага осезаемо се почувства нейното присъствие и в селото.

  С Даринка се следваме постоянно. По време на учителстването й в Скравена, отново често сме заедно-свързва ни съдбата на ботевите четници и в Скравена и в Литаково, която възкресяваме и разказваме сред деца и възрастни.

  Идвам в музея, Даринка е пък в Трудовец. Тук ни свързват други исторически събития и личности- сега пък изучаваме и популяризираме живота и делото на големия езиковед и краевед Георги Попиванов, на Трудовец и общината...

 Неините ученици сега са пък в музея и тя-тиха и скромна е сред тях и дарява всички със своето неповторимо излъчване.

 Не се изненадах изобщо, а истински се зарадвах, когато разбрах, че Даринка пише и стихове. И съм радостна, че те наред с много посвещения по различни поводи, звучат често в зала „Орханиец” на музея. А това е един от начините да се докоснем до нейната „ранима душа”, която е „палитра от нежни и тъмни цветове”,  както тя я определя в новата си стихосбирка”Непобедена любов”. Според мен при Даринка цветовете са само нежни, а стихосбирката е  един от многото й дарове за нас.

  Такава „ранима душа” бе и душата на майка й –Невенка Иванова, която аз имах удоволствието да познавам. На нея Даринка посвещава „Майчина утеха”.

  До майката, разбира се, се нарежда родното място и онази свидна къща в Манаселска река, която завинаги остава в сърцето й.

  Следват „красиви спомени”, които тя желае да остави у децата си. А за внуците си, тя е „слънчова сестра”.  Не съм чула нещо по-мило, а вие?

  В новата си стихосбирка, Даринка не забравя и своите приятели, и поетите от Литературния клуб „Стамен Панчев”, както и самия Стамен Панчев, както и Левски...

  В голямото й сърце, разбира се, има място за необикновена и силна любов, която за Даринка е „ айсберг сред океана”.

   Носталгията  по старата любов е скътана грижовно.

  А любовта до нас, която минава през различни етапи, в крайна сметка остава непобедена. Независимо от лутанията, тя се връща отново и търси място да застане при нас. Колко хубаво, нали?

  Не знам как е избрано името Даринка, но при нея то дава отпечатък на цялата й същност-тя е дар за всеки, който се е докоснал до нейното голямо сърце.

  Един прекрасен дар..."

Даринка Петкова представи накратко новата си стихосбирка, като благодари специално на Малинка Цветкова, която е финансирала изданието. Специално за повода инж. Иван Балтов бе написал:

"СОНЕТ ЗА ДАРИНКА

Колко ли войни разрушителни
са пролели кръвта на милиони?
Примирия сключвали утешителни -
писани няма за сълзите закони!
Срещу войната е само любовта,
дори през сълзи споделена,
дори на тържеството на скръбта,
винаги е любовта непобедена!
Когато има мирно време
на нея гледаме през пръсти,
забързани за клетви не ни дреме-
храмът от невярващи се кръсти!

Само с любов светът продължава
и с душа на длан не се остарява!

инж.Иван Балтов
12.04.2017г."

Даринка Петкова бе поздравена със стих от инж. Петко Павлов, Царинка Божилова, Десислава Иванова, Мария Коцева, Миленка Иванова, Любен Томов...