Исторически музей - Ботевград

В „Салон на изкуствата 2017”  на 2 април 2017г. , 

Исторически музей Ботевград

ПРЕДСТАВИ  КНИГАТА

на Десислава Иванова

„След един италианец в България”

                                               
  Инициативата на музея откри лично директорът г-жа Тодорка Коцева, която е автор на поместен в книгата послеслов:

"Смятам, че няма нужда да ви представям Деси, тъй като всички тук я познавате много добре. Аз само ще кажа, че тя е от Ботевград, след образованието в родния си град завършва Библиотечно-информационни дейности в Държавния библиотекарски институт-София и „Масови комуникации и журналистика” във ВТУ.

 Аз ще ви разкажа за нашата първа среща. Бяхме още в старата сграда на музея, когато Деси дойде, представи се  и ми каза че ще подари целия архив на своята леля – големият краевед Мария Милтенова, но...това ще стане в сграда, в която дъждовната вода не се събира в кофи. До болка откровена, нали-такава каквато е и в първата си самостоятелна книга. И го направи още щом влязохме в тази сграда, а по-късно тя вече беше и при нас.

  В последно време Господ ме среща с духовно силни и извисени хора. Хора, които надмогват физическата болка, пренебрегват (те си знаят как) влошеното си здравословно състояние и намират сили да се усмихват, да са с нас...

 Такъв е Джовани, за който в края на тази книга написах, че сигурно никога няма да се видим повече, но ето, че той е тук сега, станал от болничното легло, пропътувал близо 2000 км, за да докаже отново, че любовта е и грижа за другия, която дава сила и увереност.

 За Деси пък Джовани е слънце, смях, лято, вино, отразило радостта от докосването на земята, песните, морето... един вихър, помитащ мъртвия студ, преди всичко позабравена човечност.

  От това малко дневниче блика една цяла вселена от чувства и то така, както само Деси може да ги сподели. Не само болезнено откровено, но и много талантливо, така както талантливо ни поднасяше своите мисли нейната леля Мария Милтенова.

Изключително нестандартно четиво под формата на диалог между два различни и едновременно толкова близки светове-Деси и Джовани. И онази любов между тях, която не е вкопчване, а свобода на неразрушим и вечен поток от енергия. Много дълбоко в сърцето, чрез която дишаш, съществуваш, растеш...

  Не мога да кажа, че ги познавам добре, защото те винаги те изненадват с още по-голяма емоционалност. И с още по – голяма любов, за която Деси казва:

"Не хладният разсъдък, или нормите на етиката, а беззащитната отдаденост е рецептата срещу света, който не ни разбира и ни обрича на отчайваща самотност. От нас зависи да дадем цвят и форма на мечтите си. Те да приемат образа на красива, ухаеща роза или - див бодил. Дали любовта ни ще се бори с гордост и излишни комплекси или ще диша, расте и лекува безлюбовието. Тя неминуемо се случва  и не когато си твърде млад или стар, а в точното време и място. Няма да я срещнеш по поръчка. Повярвай ми, любовта знае кога, как и кого да докосне..."(стр.92-93)

 Харесват ми нейните съвети, а на вас?

Пожелавам ви да бъдете докоснати от любовта, ако тя вече не е до вас. И да следвате мечтите си, дори когато цялата вселена крещи: „Не може! Спри!”-защото, ако спрем-ще умрем.

Благодаря за вниманието!"

Зала "Орханиец" на музея още половин час преди началото бе препълнена с художници, поети, граждани и гости на Ботевград. Десислава Иванова представи непубликуван откъс от книгата. Главният герой-Джовани Трентин  на живо разказа свои впечатления от дългогодишните си пътувания из България. Имаше много поздравления, стихове, картини, рисувани и писани за повода.

ГДЕ СИ ДЕСИ

Деси, где си, Деси?!
Пак ли след мечтите си летиш?!
Ти доказа, че дори и безкрилати
можем своята съдба да променимe…
не от утре, а сега.
Зад усмивка скрила всичко -
мъка, недоволство и любов -
красота и мъдрост търсиш
та дори в обикновените неща.
Позволи ни да те търсим в лошо, във добро,
вече знаем всичко от душата вършиш
и ти идва от ръка!

Иван В. Иванов-Боженски