^

Исторически музей - Ботевград

Една съвместна изява на Исторически музей Ботевград и Литературен клуб ”Стамен Панчев”, с любезното съдействие на читалище „Христо Ботев 1884”

             На 30 октомври 2012г. малкия салон на читалище „Христо Ботев 1884г.” бе огласен от песента на вапцаровци, за чиято подготовка усилено  работи Татяна Цонкова. Детските гласчета бяха чудесен музикален фон за изпълненията на стихове, посветени на учителя, събрани в строен сценарии от г-жа Станка Донкова и г-жа Надка Чуканова. След финалните строфи и нестихващи аплодисменти от разноликата публика прозвуча виртуозното музикално изпълнение на живо на Стоян Димитров. На светлина от свещи, ние присъстващите в залата, се върнахме във времето по стъпките на първите народни будители не само с компютърна презентация, но и със стихове на поетите от Литературен клуб ”Стамен Панчев” Ботевград, прочетени с актьорска вещина и майсторство от г-н Симеон Владов и г-жа Тодорка Коцева. Така в уютната заличка прозвучаха стиховете на Царинка Божилова, Пейо Пеев, Иван Каменов, Добринка Петкова, Петко Павлов, Мико Дончев, Любен Томов...  Спомнихме си за тези, които изграждаха през годините българската култура. Преклонихме глава пред гения на академик Иван Вазов, Никола Ракитин, Стамен Панчев, Георги Северов, Константин Константинов,Иван Стамболиев, Димитър Сотиров,Васил Бончев, Невенка Иванова, Мария Милтенова, Пека Младенова, Петър Ценев...

  Скъпи гости на музикално-поетичния рецитал бяха кметът на община Ботевград г-н Георги Георгиев, народният представител Даниел Георгиев, председателят на Общински съвет Ботевград г-жа Йорданка Лалчева, секретарят на общината г-жа Цеца Иванова, общинският съветник Цветомир Цолов, много учители, ученици, граждани на общината  и местни поети.

  Поместваме есето написано от екскурзовода на Исторически музей Ботевград  Десислава Иванова посветено на една необикновена жена-заслужилата учителка Пека Младенова, носител на орден „Кирил и Методий”- ІІ степен:

На заслужилата учителка Пека Младенова 

Не я ценях, докато не я загубих. Случвало се е на почти всеки. Днес с абсолютна яснота знам, че е късно да я помоля за прошка или тихичко да й прошепна:”Обичам те!” 
Но...затворя ли очи съм отново онова мъниче, което с плахо любопитство  броди сред приказките й, които никога не свършваха и все имаше нещо дребничко, задължително добро, което предстои. Захласвам се по песните й, в които се лееше волно душата й. Раждаха се непринудено, а гласът й беше галещ, нежен. Когато очите ми плуват в сълзи...чувам смеха й-звънък, от сърце. Изтривам солената диря и продължавам напред. Тя беше заразително силен човек. Никога не се оплакваше. Смехът й прогонваше болката, а и бе готова на всекиго да помогне. Работеше непрестанно, неуморно, без да се щади. Бе перфекционист до най-малката подробност. Възмущаваше я работа свършена надве-натри, мързеливо, само да се отбие номер. Обожаваше всеки един от своите ученици. Сред тях нямаше лоши. Всички бяхме нейните деца, на които тя даде нещо много ценно-увереността, че ще се справим, че можем, че не бива да спираме любопитно да откриваме тайните на тази пъстра вселена...Земята. 

  Пека Младенова...толкова много ми даде-приказка, песен, смях, любопитство... 

  Благодаря! Обичам те!