^

Исторически музей - Ботевград

Историческо слово по случай Съединението представи Тодорка Коцева

127-мата годишнина от Съединението на Източна Румелия с Княжество България отбеляза ботевградската общественост днес. Честването започна в Исторически музей Ботевград с историческа беседа за забележителното събитие. Зала „Орханиец” събра повече от 100 представители на учебни заведения и културни институции. Сред официалните гости на честването бяха заместник кметовете Цанко Цанов, Валентин Ценев, председателят на Общинския съвет Йорданка Лалчева, секретарят на Общината Цеца Иванова. Водещите Тодор Василев и Таня Банкова откриха мероприятието със стихове на възхвала на смелите български герои.
 Историческо слово по повод празника представи директорката на музея Тодорка Коцева. С думи на преклонение и възторг тя заяви: ” Смелите  действия на българите, на нашите предци, в дните около 6 септември 1885г., са онзи категоричен отговор на егоистичната воля на големите европейски държави, поддържаща и изграждаща мир, почиващ върху щастието на един народ за сметка на друг. Идеята за Съединението бе срастната с душите и със сърцата на целия български народ. Преди 127 години на този ден световните агенции гърмят с новините от Пловдив. Великите сили са стреснати от дързостта на българите”. Г-жа Коцева припомни начина по който  малкият град Орхание ликува. Тя цитира Мария Милтенова, която  ни връща във времето, преди 127 години: „Една вечер току се понесе шумотевица над града, пукна тук таме и пушка, думна тупаня по никое време и дорде се обърнем мина слух из касабата, че си дошла Румелията къде нас, та сме се съединиле. Струпа се народ на мегданя, юрна се на веселба. Оня народ скача ли, скача след него и радост и вик до Бога. „Да живей! Да живей!- викат, та се тресе касабата и ехти чак до баирите”.
Директорът на музея представи по време на беседата също и събитията след Съединението. След по малко от два месеца на 2 ноември 1885г. Сърбия обявява война на България, подкрепяна от Австро-Унгария. Княз Александър Батенберг призовава „всеки българин”, способен да носи оръжие. Орханийци са предизвестени. Д-р Романски разказва:” В църквата под ударите на камбаната се отслужва водосвет”. Под ръководството на опълченците се сформират групи от доброволци и без изчакване всяка поема пътя за София, причислявайки се към Първи пехотен софийски полк, който показва безпримерен героизъм в битката за Гургулят - 7(19) ноември 1885г., където сърбите отстъпват.  Сръбската армия е спряна и за няколко дни обърната в панически бяг. На 14 (26) декември 1885г. победоностната, българска армия е посрещната триумфално в София.
„Най-големият успех в борбата за утвърждаване на Съединението бе извоюван благодарение на храбростта и себеотрицанието на българския войник, доблестно защитил отечеството при Сливница, Брезник, Драгоман. Да помним и тачим хората, които вложиха ум, воля, талант и жертвоготовност в това свято дело, Съединението! Нека бъдем техни достойни следовници в името на едно по-добро бъдеще за България!”