^

Исторически музей - Ботевград

На международна научна конференция бе представен Исторически музей Ботевград

На 10 и 11 ноември 2016г. Националният литературен музей отбеляза 40-десет годишния си юбилей с научна конференция под надслов "Литературната памет-личности, събития, идеи". В нея със свой доклад и презентация взе участие екскурзоводът на музея Десислава Иванова.

Литературен клуб ”Стамен Панчев” - Ботевград,

вписващ се успешно в инициативата на музея „Салон на изкуствата”

Десислава Иванова

магистър „Масови комуникации и журналистика”

Исторически музей Ботевград

 

  Скоро четох разказа на моя приятел-Георги Стойков за едно село, което хората наричат Билянци. Не, че името му е такова, а защото някъде далече вече е било, а днес е само сън и населяващи го сенки. Притчите им единствено със сърцето си можеш да уловиш. Тихо е, а като притвориш очи...

     Долавяш  песните им, радостите им и се стрелваш в тяхното време на големи хора, които днес сякаш избягват да се раждат. Защото светът ни все по-малък става и как да ги побере-твърде големи са за него. Те, това са билянците. Или светът не е за тях, или те не са за него. Отмират.За да се долови песента им трябва да влезнем тихичко в светата им обител, да притихнем, да се опитаме да сме мост към нашия свят.    

    Защото те има какво да разкажат и има как докосвайки се до тяхното вълшебство от думи и образи да станем малко повече човеци. И знаем ли кому е съдено да бъде сред тях ”билянците”,  и кому  да  се  помни,  а с името му да се кичат хора, дето и хабер си нямат от света на „билянците”.

    Много често чуваме упреци, че около един музей не бива да се „шуми”. Там, някой тихичко трябва да си проспива работното време, то и така или иначе заплатата му е държавна и от само себе си, си върви. Е, ние в Исторически музей Ботевград, а и откривам мнозина като нас, доказваме ежедневно че сме чужди на тези максими. Може би мислим и работим подобно на вече изчезващите „билянци”, но сме убедени че другояче не можем. Елате в Ботевград и ще се убедите, че това не е просто музей, а жив действащ организъм. Да, работното ни време е относителна категория, защото когато правиш нещо със сърцето и душата си, времето няма как да те спре.

  Селото на „билянците” от разказа беше пусто и домовете полуразрушени. Прозорците-очите им-липсващи. Един безсловесен упрек към света и човешката немарливост.  А  те, „билянците” само с присъствието си са някак неудобни, неприспособими и никак готови да хамелеонстват. Недолюбвани от временния властник, защото все задават неудобни въпроси и без да искат някак не са тактични. Така се случи и с поетите на Ботевград. Изпратиха ги в музея. В библиотеката - не може, тя е със строго регламентирано работно време. В читалището-не може. Там процъфтяват само мажоретни състави. За книги пари няма.  И така музеят приюти „билянците” преди пет години в инициативата си „Салон на изкуствата”. Той вече присъства и е част от  творчеството на  голяма част от тях. Тук, те необезпокоявани от никого провеждат два пъти в месеца регулярните си  сбирки, представят се книги, изложби, концерти...

Отбелязваме по подобаващ начин –със собствен стих, цигулка и китари  юбилеи на местни творци. И като няма място за „билянци” -  то в музея все ще се намери.

  През 2013г., ботевградските поети, обединени в Литературен клуб „Стамен Панчев”, или местните „билянци”, отбелязаха своя 50-сет годишен юбилей. Всеки разполагаше със свое кътче от  изложбената зала на музея, да го оползотвори както смята за най-добре. Представянето на изложбата стана по подобен начин-всеки имаше възможност да споделя без цензура това, което смята, че ще докосне човеците, за да ги направи по-добри, непримирими, търсещи отговори... 

  В зала „Орханиец” на Исторически музей Ботевград свое кътче имаха основателите на клуба-Йордан Милтенов и неговата съпруга-Мария, които подадоха ръка на цели поколения „билянци”, за да четем техните стихове днес и да се гордеем с поетите от града, носещ името на Ботев.

  Първите стъпки на Литературен кабинет ”Стамен Панчев” са в редакцията на в-к „Ботевградски пламък”, където съвсем доброволно и безвъзмездно Йордан Милтенов, Васил Бончев и от 1961 г.- Митрофан Велев постепенно изграждат творческа атмосфера. Броят на пишещите и обема на техните творби, ги провокира през 1963г. да създадат функциониращ и дееспособен литературен кабинет. През годините, той не престава да работи, независимо от временните управници на града, от тяхната подкрепа или липсата й.  Кабинетът е и пречел..., и помагал до 2011 г., когато инициативата на музея в  Ботевград „Салон на изкуствата” го приюти под името Литературен клуб ”Стамен Панчев”, с председател Пейо Пеев и секретар-екскурзоводът на музея Десислава Иванова. От края на 2011г. в „Салон на изкуствата” са представени над 50-сет нови книги и не по-малко художествени изложби. Част от поетите рисуват. Изложбите на техни картини протичат успоредно с рецитал на стиховете им. Това днес са Ваня Петрова, Мария Маринова, Снежана Петрова, Таня Банкова, Зоя Петкова... Посетителите  получават за спомен и стих. През 2016г. клубът „напусна” уютния си дом, за да гостува със свои стихове в Израел и Сърбия. Продължихме да сме неразделна част от поредицата сборници „Под лъчите на слънцето”, в които през 2016г. със свои творби участват творци от клуб „Алфа” Враца, „Пегас” София, „Полет” Своге, Кърджали, Разград, Бургас, Силистра, Елин Пелин, Варна...  През 2017г. планираме към задружното ни ято да се

присъединят поети от Севлиево, Димитровград(Сърбия), Израел... Винаги съм се изумявала как толкова различни и безспорно силни характери успяват да изградят едно здраво, творческо приятелство. Може би като отпор на света, в който живеем. „Билянците” продължават да нашепват сакралните си тайни и да сънуват едно по-различно  бъдеще, в което прозорците на старите къщи, ще са отрупани с мушкато и здравец. Те имат волята да мечтаят за свят в който музеят като институция на Министерство на културата няма да е забранена зона за поезия, художествена изложба, концерт ...  И когато тук се създава поредния литературен сборник на клуба, или подаваме ръка на млад творец - това няма да учудва никого и няма да търпим упреци, че не е тук, в музея  мястото за култура.

  Питат ни какви пари получаваме, затова че работим 365 дни в годината, с работно време... На този въпрос, предпочитаме да замълчим, защото и без това май безнадеждно се вписваме  в категорията на „билянците”. Защо да не дадем шанс на питащия да си помисли, че не сме изчезнали. Тук сме и се опитваме с тъжна усмивка да променим статуковото, да убием забравата и безразличието. Иначе - знаем си се – странниците, белите лястовички донасящи надежда... въпреки.