^

Исторически музей - Ботевград

Начало на празничния календар на Община Ботевград - в музея

              На 17 ноември 2016г. бе  дадено началото , в музея , на  празничния календар на община Ботевград. С любезното съдействие на Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил бе отбелязана 150-сет годишнината от освещаване на храм "Свето Възнесение Господне" в Ботевград и бяха представени книгите "Бърз помощник..."/Чудесата на Св. Лука" на Арголитски митрополит Нектарий и "Лето Господне" на стафрофорен свещеноиконом Димитър Петканов.

                 Събитието откри директорът на музея г-жа Тодорка Коцева, която предостави думата на Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил за приветствие към присастващите.

Екипът на музея бе подготвил презентация на тема 150 години от освещаване на храм"Св.Възнесение Господне" в Ботевград, която бе прожектирана в залата.

Книгата, разказваща за чудесата на Св. Лука представи отец Михайл от Ловчанска епископия, а "Лето Господне"-Десислава Иванова с думите:

"

„Лето Господне” на свещеника  Димитър Петканов

за Храма

         От 1924г. животът на Димитър Петканов (1886-1962) е свързан със служене в Храма, 24 години е архиерейски наместник и ставрофорен свещеноиконом. Време през което църквата не беше на почит и очевидно отстояването на православието е коствало жертви и е единствено възможно само ако си безусловно предан на вярата. Може би затова са му съвсем близки християнските мъченици, изпъстрящи църковния календар. Техните образи са увековечени с кратка биография и стих на страниците, споделяни откровено от ставрофорен свещеноиконом Димитър Петканов. Книгата е достъпна, интересна, съпреживяема. Езикът му е богат и образен. Темите на стиховете са изначалните етически устои на човечеството. Говори за вечното,непреходното, а животът му преминава в края на ХІХ и началото на ХХ век. Преди повече от 50 години, той се сблъсква с най-наболелия проблем днес-отдалечаването на хората от църковния храм и търси начин със стих да спре този пагубен процес. Димитър Петканов не упреква никого за нищо, както монахът от едно от стихчетата му. Просвещава, опитва се да достигне до повече хора, да запали във всеки от тях искрата на вярата и на ... едничкото възможно спасение.  И ако сме православни само на думи, но не и на дела, защото не познаваме църковните канони, защото някак християнската лексика не намира поддръжници извън храма, то Петканов търси начин да разкаже, просветли и даде шанс да се замислим, да се преоткрием със стих.  И естествено, в този момент, въпреки грохота и заливащия ни информационен поток, основен белег на  модерния ХХІ век, нещо все не ни достига, за да можем да съпреживяваме радостта на съществуването си. В „Лето Господне” откриваме отговори на множество въпроси и на основния- нашето личностно пътуване към Храма.

ххх

Къде живее Бог

  и де е Неговий престол?

Нейде над звездите,

  над синий свод дълбок,

далеч от земната юдол-

 стъгда на борбите?

 

  О,не! У нас живей,

в нашето сърце. Той сам

 рече:”Храм сте вие

 на Моя дух!” И грей

 в душите ни небесен плам-

Божий дом сме ние!

 

  Стихът съпътства житието на Света Анна, пророчица.

  Но сякаш е част от битието на прадедите ни обединили сили, средства и талант да дадат външната изява на одухотвореното си служене на православието. Храмът „Св. Възнесение Господне” в Ботевград не е само сграда, сводове, икони. Мисля, че за всеки от нас е частица от сърцето и душата ни, в която смирено да се покаем или да въздадем радостна благодарност. Защото има за какво, всеки по своему пристъпвайки в храма, да сведе глава и да поблагодари. И ако губим пътя към Храма, то не е ли същото да загубим себе си, да останем глухи за тихото сърдечно нашепване на духовната ни същност, на онзи Храм положен вътре във всеки от нас-мерило за доброто и истината, израз на една Любов, която далеч надхвърля битийната.

ххх

Храм-

свръхсилова юзина за блага

 духовни на злочестната земя,

 дар Господен нам!

 

В скръб

 протичат дните й от векове,

властят я безпросветни бесове-

галят с кървав сърп...

 

Той

и само той...И в него само мир

 човекът тук намира най-подир

 и блажен покой.

 

Храм-

в пустинния оазис на благодат,

Господен бистър извор пребогат.

Всички в него там!

 

  Към житието на Св. Давид цар Грузински, утвърдил православието в Грузия.

  В книгата откриваме жития и стих за български светци, сред тях са Евтимий Търновски, цар Петър, мъченически загиналият Св. Георги Кратовски, роденият в Габрово свети преподобномъченик Онуфрий, св. мъченик Йоан Българин... Техният жизнен път прославя народа ни, стоящ не по-долу от чуждоземците. Делото им е блестящ апогей на православието. И ако губим пътя, то примерът им не ще помръкне, съхранен в житие и стих сред страниците на „Лето Господне”.

   А в  книгата храмът е мир и покой. Пътят към него е хилядолетен. Постлан е с кръвта на хората, намерили радост и удовлетворение в служенето. И ако те са открили устоите на собствения си Храм, то защо не го направи и всеки от нас по своему с молитва, стих...

  Търсейки Храма в и извън строфите на „Лето Господне”, днес смирено скланям глава, разбирайки незнанието си, но демонстрирайки съпричастието си."

  

Думата получи и Димитър Петканов-внук на ставрофорен свещеноиконом Димитър Петканов, който разказа защо и как е възникнала идеята за издаване на огромното по обем и значимост творчество на дядо си-брат на Константин Петканов.

От името на издателство "Нов човек", поело трудната задача да издаде творбите на този наш забележителен свещеник, думата взе г-н Румен Папратилов-собственик на издателството.

Със стих присъстващите бяха поздравени от инж. Петко Павлов.