^

Исторически музей - Ботевград

Напусна ни д.б.н. Пейо Пеев

 

ИСТОРИЯ  БЪЛГАРСКА

Тракийско време:

Земя, на минало далечно,

земя на знакови предци.

Един народ, едно наследство вечно,

е коренът на моите деди.

 

Земя, Родина на царете,

народ, с родопска твърдина...

Божествен път, с история всевечна

и племе, с тракийска светлина.

 

 

Турско иго:

Земя, забравена от Боговете,

без кръст, без име, без дела.

Земя, обрулена от Игото на вековете.

Земя, с отсечена от ятаган глава...

 

5 – ти септември 1944г.-Милеви скали

Земя, посърнала в забрадка черна.

Земя,с майчини сълзи.

Земя, на идеали верна

и спомени с кървави следи...

 

Време за демокрация:

Земя, красива, като звездна жица.

Земя, с приказни дворци.

Земя, нашарена с нация граблива,

народ, красив като звезди.

 

Частица съм от теб Земя – Светица,

земя, пулсираща в моите сетива,

 в усмивката на мъжката зеница

продадена невеста си сега......

                             Пейо Пеев, Януари 2016г.


   На 9 януари 2017г., след тежко боледуване ни напусна забележителният поет на Ботевград  д.б.н. Пейо Ангелов Пеев.

Той е роден  на 17.02.1935 г. в гр.Велинград. Средно образование завършва в родния си град, а висше в СУ „Климент Охридски” гр.София, със специалност Биология. Доктор е на биологическите науки.

  От 1964 г. до настоящата година свои стихове печати в националния печат, а така също в регионалните вестници на градовете Разград, Ботевград и Велинград. Член е на НСНБП София и от 2011 г. - Председател на литературен клуб „Стамен Панчев” гр.Ботевград. През 2014 г. негови стихове бяха включени в литературния сборник на НСНБП София.

Авторски книги

-  „Завръщане” – 2007 г., поезия;

-  „Романтика в залеза” – 2010 г., поезия;

-  „Насаме с думите”- 2015 г., поезия;

-"Ароматът на думите"-2016г., поезия.

Съавторски книги

-  „С пламък и обич” – 1972 г., поетичен сборник;

-  „С пламък и обич” – 1978 г., поетичен сборник;

-  „С пламък и обич” – 1988 г., поетичен сборник;

-  „Присъствие” – 1993 г., поетичен сборник;

-  „Ботевград” – 1990 г., Алманах;

-  „Ботевград” – 1995 г., Алманах;

-  „Огнища” – 2002 г., Алманах;

-  „Градът с името на Ботев” – 2010 г., Алманах;

-  „С име и чар на момиче” – 2008 г., Алманах;

-  „С перо, четка и дух” – 2013 г., Алманах;

-  „Под лъчите на слънцето” – 2013 г., Алманах; -2016г. Алманах.

-  „Присъствие” – 2013 г., литературен сборник;

-  „Поетична палитра” – 2013 г., Поезия и проза;

-"Ботевград с лице и дух"-2015г., Сборник.


В негова памет поетите на Ботевград написаха:

В ПАМЕТ НА ПЕЙО ПЕЕВ

Митичната орисница с косата
не пожела да ти удължи съдбата.
От твоя клуб поетичен от салона
ще усетиш на всички ни поклона
за думите твои ароматни,
за стиховете твои благодатни!
Времето само тялото ти скърши-
лимитът на думите не свърши!
Душата подиуми нови ще намира-
ароматът на думите разнасяй във всемира!
Пак ще пием кафе след срещи поредни-
присъствай винаги със съвети полезни.
Ще пребъде клубът ти поетичен,
с ефирността на стихът космичен!
И нека пътят ти из небосвода син
да бъде слънчев, лек, вечен! Амин!

инж. Иван Балтов

НА ПЕЙО, ПОКЛОН!

Изгуби своята жена любима,
а твоето сърце не я пожали,
побърза ти при нея да заминеш,
приятели и близки изостави.

Далечен път пое, поете
и може вече да си стигнал
на мястото заслужено, където
ще оценят това, което си постигнал.

Щастливи сме, че беше тук сред нас.
Заедно творихме и живяхме
и слушахме напевния ти глас,
и в огъня на стиховете ти горяхме.

Ти беше тук-началото и краят,
ти беше тук през всички времена.
Отиде Там-отиде във безкрая,
за да разнасяш бисерните семена.

Сега се носят из простора,
твоите прекрасни стихове.
Ще се четат и тук и горе,
и твоето творчество не ще умре.

Иванка Петрова

ОГЪН И МАГИЯ
Раздяла няма!
На Пейо Пеев

Представяне ли бе това или раздяла!?
Сбогуваме ли се със теб, поете?!
Залата пращи по шевовете цяла...
Умрете мисли зли във мен, умрете!

Представяне ли бе това или раздяла!?
Сбогуваме ли се със теб, поете?!
Залата притихнала е онемяла...
Тук-таме проблясква цвете.

Представяне ли бе това или раздяла!?
Сбогуваме ли се със теб, поете?!
Залата от обичта ти е преляла...
Възторжени, приветстват те ръцете.

Защото твоят слух опъната е струна
и срещата със него е магия.
Небрулена от ветровете морска дюна...
Защото ти самият си месия.

Представяне ли бе това или раздяла!?
Сбогуваме ли се със теб, поете?!
Залата за словото ти зажадняла...
Умрете мисли зли във мен, умрете!

инж. Петко Павлов

НА ПЕЙО

Пейо, Пейо, тъжно е, че ти замлъкна,
но към поезията твоя е отворена вратата пътна.
Ти за всички ни оставил си по стих,
всеки си докоснал по душата - гневен или тих.
Беше влюбен в красотата женска,
влюбен бе в качествена музика вселенска!
Влюбен силно бе във вечните неща
и на поетите в Ботевград бе истински баща!
Голямата поезия се ражда в сърцето, в душата,
но най-важна си остава мисълта в главата.

Спирам в мислите за теб привел глава,
стига, баста, по-добре да помълча…

Иван Василев Иванов-Боженски

СБОГОМ ЩЕ ТИ КАЖА

Сън сънувах те, поете,
в тъмното стояхме двама.
Ръцете стискахме до болка,
ти говореше ми тихо, строго.

Каза ми! – Остави ме, тръгвам,
ти след мене продължаваш!
Изскубна ги, изтръгна ги, поете,
тез ръце написали безкрая.

Тръгна в тъмното по пътя
знам отиваш си със болка,
искаше да пишеш още
толкова завети не изказа.

Ще те помня - моя огнена стихия
една армада, една горяща клада.
Ще звучи заветът ти от Рая
поетите горят, не тлеят и звезди да са дори.

Сбогом няма да ти кажа
ти ще бъдеш в моите слова,
уроците, учителю, ще помня-
моя метафора, моя синева.

Царинка Божилова

СБОГОМ, ПЕЙО

Вчера сутрин
падаща звезда видях.
Повярвайте,
веднага аз разбрах:
душата на поет
на някъде полита,
от днес нататък
сред звезди да скита.

Вчера сутрин
нещо във гърдите заболя,
прониза ме,
и бавно в утрото изтля…
Приятел си отиде –
поет, учител и другар.
Песента му да пребъде,
на всяка рана да е цяр!

Таня Банкова

СБОГОМ, ПОЕТЕ! МНОГО ЩЕ НИ ЛИПСВАШ!!!
" АРОМАТЪТ НА ДУМИТЕ" НИ СЪБРА ЗА ПОСЛЕДНО!

ДУШАТА НА ПОЕТА
На Пейо Пеев –
отзвук от „Ароматът на думите“

Душата ти, поете още помни
огнището с танцуващи искри…
Завръщаш се отново и отново
при корена на своите деди…
Погачите на мама все сънуваш
и огъня във майчини очи…
Към Каменица мислено пътуваш...
и жилав дух от нея взимаш ти…!
Тъгата във гърдите ще убиеш
„Ракийца“ щом до тебе ромони…
Сред пепелта - жив въглен ще се скриеш
и пак ще си с приятели добри…!
Във храма с вяра прави кръст ръката,
щом имаш за молитва сетива…
Днес вдигай тост като молитва свята,
написана в олтара на кръвта!

Даринка Петкова


ПОЕТЪТ НЕ УМИРА
На Пейо Пеев - Председател на ЛК "Стамен Панчев" Ботевград

Поетът, знайте, не умира.
Словата му са глас на лира,
която днес е тук - омайна,
а утре - болка всеотдайна.
Подадена ръка в житата.
Запазен къс от красотата...
Оставил ли е своя диря,
Поетът нивга не умира!

Малинка Цветкова


ДУХ
На Пейо Пеев

Две неща нужни са път да не свърши предсрочно:

Светлинката отпред и... двигателна грес.
Грес твойта кръв е - човешката кръв е смазочно...
Не е тъй просто с’ светлика - тъй сложен процес.


Но без тях даже - вървим пак, защото сме хора.
Мъкне кръст към Голгота Добрия, злочест.
Ту напред-ту назад - сам криволичи в умора.
И доказва Духа над телата ни бренни превес.

Корен ме спъва, “марка” с крак, с кора се подхлъзвам.

Падам. Ставам. Отърсвам се. Тръгвам. Вървя.

Плувам във мед или в кал. Пълзешком се промъквам.
Моя жребий не сменям. Моя друм си вървя.

Сноп искри. Пак с глава - в канарата напротив.
Миг поне светлина... Миг от идното знам (Пак прогрес!)...

Пътят - белязан с кръв (Само “плюс” няма в живота...).
Но доказва Духа над телата ни бренни превес.

доц. Георги Спасов