^

Исторически музей - Ботевград

Национална среща


На 10 и 11.06.2013г.  в Националния политехнически музей в София се проведе Втора национална среща "Музеите и устойчивото развитие". Водещи бяха г-н Божидар Алексиев-Съюз на българските журналисти и Пролет Груева-Национален музей "Земята и хората". Г-н Алексиев предостави първоначално думата на г-жа Джумалиева, която прочете поздравителен адрес от Министерство на културата. Встъпително слово произнесе г-жа Валерия Димитрова също от Министерството на културата. Тя уточни ролята на музеите -не само пазители на миналото, но и фундамент към бъдещо развитие, преминавайки към основната тема на националната среща, а именно "Иновации в класическите комуникации с публиката". Г-н Божидар Алексиев подчерта, че устойчивото развитие е съзнателно управляван от хората процес, като даде думата на г- жа Люба Дашовска от НПТМ да сподели опита на музея в неформалните обучителни практики. Тя разказа за работата на 6 държави по проекта EASY, на музея като естествена среда за неформално продължаващо обучение и сполучливо се позова на древна китайска поговорка, която гласи: "Кажи ми и ще забравя. Покажи ми и ще запомня. Направи го интересно и ще разбера". Г-жа Надя Сотирова представи работата на Къща-музей "Панчо Владигеров", открит през 2006г. Според нея не икономиката, а духовността би трябвало да дефинира устойчивото развитие, да водим, а не сляпо да следваме вкуса на публиката. След г-жа Сотирова, думата получи домакинът на първата национална среща г-н Чавдар Начев-директор на НМ"Земята и хората". Той подчерта добрите практики на музея при работа с деца. За целта има специално оборудван детски кът, в който едновременно могат да работят 12 деца по програми като "Треска за злато", в която се промива златоносен пясък, "Багри-дар от природата"-рисуване с природни пигменти и др.  Доц.д-р Гергана Кабакчиева от НАИМ при БАН представи темата"Иновации в комуникацията с публиката в областта на археологическото културно наследство". Тя разказа за спечелените проекти: Вила "Армира"на Ивайловград, "Димон" на Община Белене, възстановяване на крепостите в Монтана, Мездра и Враца и изграждането на нови туристически маршрути до края на 2013г. Г-н Красимир Кръстев представи"Светлинният музеен комфорт-комфорт за музейни посетители". Той запозна участниците в националната среща със законовите изисквания за осветеност и сподели как е решен проблемът в Националния исторически музей. За богатата дейност на музея в Разград разказа директорът г-н Иван Иванов. Интерес придизвикаха, провеждащите се вече 6-та година "Бели нощи". Те са подчинени на определена тема, например арменска култура, със специалното участие на арменския посланик в България, италианска култура, със основна сцена във вила "Урбана" и т.н. Историческият музей в гр. Попово пък има богати традиции в събирането и съхраняването на икони от Троянската живописна школа. Правят се копия на изключително ценните икони за използване в църквата, а оригиналите се съхраняват и реставрират в музея, което гарантира запазването им за поколенията. Работят съвместно, в много добър екип община, църква, екскурзоводи, реставратори... и резултатите са явни. Г-жа Мариана Маринова в краткото си изказване подчерта, че липсата на адекватно заплащане в музеите е проблем, както и липсата на единна електронна система. Исторически музей Исперих бе представен с доклада на г-жа Боряна Матева, която разказа за добрите комуникативни практики при представянето на Свещарската гробница /Паметник на ЮНЕСКО от 1985г./ пред посетители.  Д-р Петър Берон -специален дгост на националната среща, разказа любопитни факти за Природонаучния музей на Тайван, който се разпростира на 15 декара площ. Има ботаническа градина с 10 000 растения и над 3 милиона посетители годишно, а експозицията му се обогатява с 60 000 единици всяка календарна година. Изключителен интерес предизвика и изказването на доц.д-р Цветана Кьосева за изготвените копия на Панагюрското златно съкровище. Оказва се, че въпреки напредъка в техниката все още никой не е в състояние да наподоби  античната технология на изработването им. Директорът на Църковния музей Никола Хаджиев разказа за съкровищата на Света гора-увлекателно и нестандартно, като спомен от последното си пътуване до там. Оказва се, че през 2002г. когато Хилендарският манастир изгаря, са спасени изцяло църквата, библиотеката и иконохранилището. А единственият манастир, в чийто двор има паметник е Зографският, в който намират смъртта си 22 монаха и 4 послушника, непожелали да се отрекат от православието. За устойчивото развитие на музейното дело свои впечатления споделиха Анелия Първанова, Йордан Чапкънов, Силвия Тошева... Оказа се към финала, че и музеят в Чипровци разчупва традиционните схеми на представяне на музейната експозиция, като отново се търси комуникативност. В музея работят в различните сезони работилнички за сурвачки, коледни картички, великденски яйца...

Иновациите в класическите комуникации с публиката са отговорът на музеите към предизвикателствата на бъдещето. Тази цел изисква, без съмнение, екипна работа на широк кръг от специалисти, който да провокират продължаващото обучение за възрастните и любов към историята, вкус към красивото за децата. Музейните специалисти работиха с ентусиазъм, споделяха, учиха как да направят музеите по-привлекателно кътче за българския и чуждестранен турист. Доколко осъществените идеи ще заработят, остава бъдещето да покаже.