^

Исторически музей - Ботевград

Николай Иванов в Ботевград

       На големия християнски празник Никулден, наш специален гост е  Николай Иванов с новата си книга "Още щрихи към портрета на Ат. Буров".

       Събитието откри лично директорът на музея г-жа Тодорка Коцева. Тя приветства  историка, журналист и публицист Николай Иванов, който преди две години отново бе наш гост с  нови факти за живота на Ст. Стамболов и Васил Левски.

     "Още щрихи за живота на Ат. Буров" представи екскурзоводът на музея Десислава Иванова с думите:

 "Когато си помисля за човека, политика, индустриалеца, банкера, застрахователя Атанас Буров, в съзнанието ми изплува определението „неразбран”. И как ли би могло да е другояче в провинциалните ни градчета малко преди и след Освобождението. В тях тарафите, бъдещите политически партии не прибягват до изтънчена дипломация. Политиката е средство за трупане на пари и то на всяка цена. Именно за тези диви балкански времена, разказва по неповторимо увлекателен начин Николай Иванов. В новата му книга няма да откриете никои от така характерните за Уикипедия данни. Там, в интернет пространството всеки за миг може да достигне до биографията на Атанас Буров от раждането му през 1875г. до смъртта му, будеща все още подозрения, случила се в Пазарджишкия затвор през 1954г.  Днес целта ни е по-различна да покажем по-неизвестни факти и непознати документи. И защо ги представяме в Ботевград. Ще припомня, че през 1933 година нашият съгражданин и председател на културния комитет на Демократическия сговор проф. Стоян Романски кани Буров в Славянска беседа за да изнесе лекция на тема „Църква и политика” . Защо точно Атанас Буров? Причините са две: първо, по това време той е министър на външните работи и вероизповеданията и второ огромният му интелект. А уводните думи на почетния гражданин на Ботевград проф. Романски са: “...културният комитет на Демократичния сговор ...счете за свой дълг да изнася на публично разискване пред българското общество въпроси, свързани с действителността, от чието правилно решаване ще зависи и добрият ход на работите в нашата страна”. Проф. Романски и Атанас Буров поставят между институциите, които следвало да се намесят в решаването на държавните и междудържавни отношения и Църквата...

  И още - всяко населено място има свой духовен водач. Това е човекът, който достига до сърцата на всички със своя дух, характер, идеали, морал, музика, поезия и т.н. Такъв духовен водач на град Орхание (Ботевград), според Атанас Буров е Стамен Панчев и аз не мога да не се съглася с това твърдение.

    Но да се върнем към  новата  книга на Николай Иванов „Още щрихи към портрета на Атанас Буров” и българската действителност.

  Възпитаникът на Габровската гимназия, блестящият студент в Сорбоната и представляващия България - външен министър през 1926г. пред Обществото на народите в Женева, където демонстрира блестящи познания по френски език едва ли би могъл да бъде достигнат, разбран и оценен в родината си. Него, роденият българин, но космополит по интелект, Чембърлейн предлага да за член на  политическата подкомисия на Обществото на народите и Буров е избран. Като такъв, той съдейства за опрощаване на дълг от 1,7 млн златни франка на България през 1930г.

  И капиталът  му не е трупан от подкупи, а с усилен труд и уважение към парите-свои и чужди. Това си качество до голяма степен наследява от баба си Станка Стоянова Михайлова-Бурова. В книгата си „Още щрихи към портрета на Ат. Буров”, Николай Иванов пише за нея:

„Приема се, че Станка Бурова е първата жена банкер по българските земи още преди Освобождението”. В книгата за пръв път има публикувана нейна снимка.  Бурови натрупват капитала си с огромно трудолюбие, находчивост и предприемчивост. Когато производството на коприна замира, те се насочват към търговия с животни, вносният спирт е твърде скъп, те правят своя фабрика за спиртни напитки. И в унисон с днешния празник на банкера, през 1847година в Лясковец са поставени основите на търговската къща „Буров и сие”. И тя се появява съвсем закономерно-гурбетчии градинари имат нуждата да влагат някъде, заработените си в странство пари.  До тогава, както четем според Цани Гинчев: „Когато се събирали есен пари, никой не спял в колибата си, за да не ги нападат и оберат, което често е ставало, но вземал пушката и спял в трънака или буренака из бахчата.” Т.е. Бурови и първоначално Станка Бурова отговаря на нуждите на пазарната действителност, показвайки изключителен банкерски нюх.

  Книгата на Николай Иванов дава и еднозначен отговор за така нареченото „турско присъствие” в България. „Рашид бей държеше селото Геран, край реката Янтра, което беше наследил от своите прадеди-бейове с цялото му българско население, което тогава се състоеше от 80 български челяди, които живееха в 60 къщи, и от 20 цигански-в 12 цигански коптора. Българите му бяха непосредствено подчинени и поробени, а циганите-кюлета и му служеха като менгеме да смазва по-лесно българите и да ги държи в безмълвна покорност. Всичките геранчани му работеха и слугуваха...Освен геранчани, тоя турски феодал изкарваше и от околните села българите да му работят на меджия безплатно и ги наказваше по кефа си.” Заради жестокостите селото Геран, въпреки природните си дадености се превръща в руйна...

Битът и животът на българина в края на ХІХ век се оглежда в съдбата на буровата фамилия.  Преломни години, в които някои трупат богатства без ясен произход. А други поставят основите на застраховането, индустриализацията  ... и то само и единствено  от любов към България. Понятие преекспонирано, често прокламирано на висок глас, но без да е придружено от каквито и да е дела. За Буров, България е светиня, а „политиката е морал”. Това го провокира да напише: „Господарят народ става пленник на организираното партизанство!

Но бедата не се свършва с това. Идва втората фаза, при която управлението е в плен на опартизанените избиратели. Властта трябва да се разплати към избирателите. Ако не всички, поне част от демагогските обещания трябва да се изпълнят даже във вреда на държавата. Частните ползи трябва да се задоволят. Държавата е плячка на победителя. Избирателят, който е способствал за победата, има дял в плячката. И на първо място държавните служби ще се раздават не с оглед на способност, честност, подготвеност, а според партизанските заслуги на кандидата или неговите покровители.” И т.н. и т.н до онази странна и ненавременна смърт в Пазарджишкия затвор. Заравняват с багер дори гробното му място, и мъртъв продължава да им пречи. Не могат да го разберат Андрешковците и техните побратими оглеждащи се в творбите на Алеко Константинов...

   Него времето ще го реабилитира и ако не днешните, то утрешните българи ще го разберат, оценят и не само - ще пресътворят идеите му, мечтите му, надскочили своето време. И той - Атанас Буров в някое обозримо бъдеще няма да е сам и неразбран, затварян в лагери, поставян на ръба на физическото оцеляване...

  Любовта му към България все някога трябва да даде ползотворните си плодове, защото иначе  и както е тръгнало..."

        След това Николай Иванов разказа интересни факти от живота на Буров, които не е публикувал до момента. Той благодари на любезните си домакини и даде висока оценка за работата на Исторически музей Ботевград.

        Имаше и многобройни въпроси от публиката свързани с връзката на Буров с Орхание, за връзката му със Стамболийски, за последните му дни в Пазарджишкия затвор...

     Новата книга на Николай Иванов може да бъде закупена в музея, като предстои да бъде представена и документална изложба за Атанас Буров.