^

Исторически музей - Ботевград

Орханийските родове-Вековски

Семейство Вековски
Спомените за историята на семейството ни са записани от д-р Петър Стоянов Романски в неговия исторически алманах “От Зелин до Ботевград” /2001 г./, в книгата на Мария Милтенова за Ботевград, в написаните от чичо ми Стамен Наков Вековски спомени /разказани и одобрени от дядо ми Нако Стаменов Вековски приживе/.
Нако Стаменов Вековски е роден през 1879 г. в гр. Орхание. Почина на 05.11.1965г. Баща му почива, след него и майка му. Остава кръгъл сирак на 3 години и 8 месеца. Отглежда го негова леля. Завършва основното си образование с много добър успех, но по съвет на Стоян Цагарски “да изучи занаят” става ученик на двамата братя /Стоян и Панчо Цагарски/ и се занимава с кожухарство. (Стоян Стаменов Цагарски е бивш член на революционния комитет, народен представител в Учредителното събрание с участие при изготвяне на Конституцията и в Първото Велико народно събрание. Брат му Панчо Стаменов Цагарски е бивш кмет на гр. Орхание и баща на Стамен Панчев. Стоян Цагарски /от когото дядо ми е усвоил много добродетели/ е бил 3 години заточен в Диарбекир /до 1875г./. Осъден е от турски съд за укриване на комитетски книжа след обира на турската хазна на 22.09.1872г.)
Нако Стаменов Вековски е отслужил редовната си военна служба в 6-ти пехотен полк - София. Уволнява се през 1901г. Взема участие и в трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първата световна война. При щурма на Одринската крепост /13 по стар стил/ 26 март 1913г. пръв преминава през крепостните телени мрежи в състава на 23-ти Шипченски пехотен полк под командването на полковник Иван Пашинов. Часът е 5.30, а няколко часа по-късно /в 14.30часа/ Шукри паша предава сабята си на генерал Никола Иванов /командир на 2-ра Българска армия/. Не се сбъдват пророкуванията на западните военни специалисти, че ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ може да се превземе ако много добре въоръжена армия воюва най-малко 6 месеца. Така завършва една епопея по геройство, сравнима с Шипченската епопея. Пленени са 65000 души турска войска и 650 оръдия.
На децата си е разказвал, че през 1912-1918г. е воювал в Сърбия, Румъния и Турция. Мъките на българските войници не подлежали на описание - глад, мизерия, окъсано облекло, спане на открито.
Нако Вековски имаше 5 ордена за храброст за участието му във войните, но никога не ги постави и отиде с тях на парад. Казваше, че някои от тези, които се кичат с ордени /споменаваше и имена/, не са участвали в бойните дейстия, а са били по складовете и кухните.
Членува в Демократическата партия на Петко Каравелов и Александър Малинов. Повече от 25 години е член на Орханийската популярна банка. Член е на читалищното и църковното настоятелство.
През 1931 г. чрез избори идва на власт “Народният блок” /Земеделци, Демократи, Радикали, Националлиберали/. На 19 май 1934г. е извършен преврат от страна на военните и политически кръг “ЗВЕНО” /начело с Кимон Георгиев/.
През този период първоначално като помощник кмет, а впоследствие като кмет Нако Вековски и общинското ръководство изпълняват много важни за града дела. По преценка на д-р Романски в неговия исторически алманах “ От Зелин до Ботевград” /цитирам/: “Няма друго общинско ръководство след Освобождението, с мандат от три години, да е извършило по-значими дела в полза на града...”.
По идея на кмета /вписано в протоколната книга на общината/ Общинският съвет приема предложението местността “Зелин” да бъде обявена за курортна зона на гр. Орхание.
Отпуска се безплатно общинска земя на всеки /който не е жител на града/ за построяване на вили и почивни станции. Улица “Стара планина”, водеща към Зелин, е посипана с чакъл и валирана.
Първи строят вили проф. д-р Асен Златаров и д-р Димитров - главен хирург на “БЧК” /впоследствие от 1951 г. става Институт за спешна медицинска помощ “Николай Иванович Пирогов”/. Построява се и почивна станция на Първа девическа гимназия - София.
През лятото на 1933г. проф. д-р Асен Златаров дава 5000 лева с поръчение да се поканят бедни семейства /около 50 души/ за среща, разговори и почерпка на своята вила. На повикания майстор-дърводелец за изработване на рафтове за уредите му за опити и изследвания казал да си вземе парите за извършената работа от бюрото му. Човекът се смутил и пак попитал правилно ли е разбрал. Професорът му казал: “Да! Да! Вие си вземете сумата за труда, не се смущавайте, аз винаги имам вяра във всички хора.” Дядо казваше, че ако има 20-30 човеци като него да управляват България тя ще бъде страна на доброто, честността и народът ще има едно добро бъдеще, което заслужава. От 1934г. към читалище “Христо Ботев”, под ръководството на професор Асен Златаров се открива Народен университет - единствено с просветна дейност.
След ранната смърт на проф. д-р Асен Златаров идваха и се обаждаха синовете му /Асен и Светозар/. По-малкият /Светозар Златаров/ винаги се отбиваше и подаряваше книга на дядо. За съжаление и двамата синове са вече покойници.
Снимката, на която в двора на дома си Александър Малинов е с дядо ми и с кмета на Асеновград /от м.февруари 1934г./ сме получили от д-р Асен Асенов Златаров. Предоставена е на музея в гр. Ботевград. Втората голяма стъпка е корекцията на коритото на Стара река, която при обилни валежи заливала голяма част от града и водата стигала до часовниковата кула. Изготвен е подробен план за строителство на база трудова повинност, труд от граждани и събрани средства от тях.
През пролетта на 1934г. приключва строежът на последния /пети/ мост над коритото на Стара река, с което планът по корекцията на реката е изпълнен.
Нако Стаменов Вековски заедно със съпругата си Иванка Вековска създава голямо семейство - Параскева /1912г./, Иван /1914г./, Стамен /1918г./, Георги /1920г./, Васил /1922г./ и Николина /1927г./.
Приживе /почина на 86 години/се радваше на 8 внука. Впоследствие се родиха и 9 правнука.

Николина Вековска

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар