^

Исторически музей - Ботевград

Памет и поклон-06.01.2013г.

На 06.01.2013г. в Исторически музей Ботевград бе тържествено отбелязана 165 годишнината от рождението на Христо Ботев- патрон на града. Слово произнесе председателят на ОбС Ботевград г-жа Йорданка Лалчева. В него тя каза:

"Уважаеми Господин Кмете,

   Уважаеми дами и господа,

   Преди 165 години на днешния ден се роди поетът, чиито стихове знае от ранното си детство всеки, дръзнал да нарече себе си българин, войводата възправил се срещу устоите на вековния поробител, човекът заплатил с живота си, за правото да обича и бъде свободен.

  В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и за това по своето всемирно значение, заслужава почит и уважение на всеки един човек, който не е до толкова безсъвестен, за да каже: ”Аз изпълних длъжността си към отечеството, което ме е родило и не дължа вече нищо...”

  Христо Ботев, на 8 май 1875г.

   На 6 януари 1848г по нов стил в скромна стая, в двора на калоферската църква „Св. Богородица” се ражда личност, чието дело ще придобие общочовешки характер. Записват го – Христо, с родители чисто българи и православни. Баща му Ботю Петков е роден в Карлово, възпитаник на известния възрожденец Райно Попович. В Калофер е назначен за учител през 1840г. Тук среща Иванка Стойкова Дрянкова, която казват била най-красивата мома в Калофер, Захари Стоянов я нарича „благородна жена”. И продължава с описание на онзи първи ден за новородения Христо:

  „ Даскал Ботю, за когото имаме доказателство да вярваме, че е бил и нежен, и обичлив баща, не бил тоя ден ни на земята, ни на небето. От заранта до вечерта той не можал да си затвори устата, все се смеел и се поздравлявал, нямало от него по-щастлив и по-блажен ... И имало защо да се радва. Детето, първескинчето, било ангел небесен. Очи черни, па големи, чело широко и надвесено над тия две очи като същинска Стара планина, а рев и писък - чувал се чак в женския манастир.”

  Деца, освен Христо, той имал още шест, по-малки, а именно: Анна, Петър, Стефан, Кирил, Тота и Боян. На всичките си чеда, даскал Ботю дава образование, надхвърлящо калоферското основно учене: Христо,постъпва в класическа гимназия, в Одеса на разноски на българското настоятелство; Стефан в Чехия, подпомаган от  Евлоги Георгиев; Кирил в одринското католическо училище; а Боян (след смъртта му) - в Николаев

   През 1865г. стипендията на младия Христо Ботев е спряна и той напуска класическата гимназия.  Заминаването му от Одеса станава съвсем незабележимо, даже и между другарите му българчета. Никому не се е обадил, не си взел даже книгите, учебници и други. Захари Стоянов допълва картината на случващото се в онзи период:

-Па кой ли се интересуваше от него по онова време? - говореше ни един от неговите одески познайници. - Ако го знаехме тогава, че той ще бъде Христо Ботйов, поет, революционер и войвода, то да сме го носели в пазвата си.

 Отвъд еснафското живуркане, нагаждащо се според силните на деня, характерно за одеските му познайници, Ботев не търси почит и блага, а свобода - не за себе си, а за Отечеството. През 1867г. се завръща за кратко в Калофер, след което заминава за „обетованата” земя на българските революционери-Румъния. Оттук деятелността му носи белезите на дело с „общочовешки характер”. Мислите му, намерили място не само в стихове и публицистика са актуални и днес. Те полагат началото на българската духовност-самобитна, ярка, колоритна..."

Презентация, посветена на Христо Ботев представи Весела Михайлова. В отбелязване годишнината от рождението патрона на Ботевград със свой стих се включи и поетът Петко Павлов. 

След честването в Исторически музей Ботевград се поднесоха цветя пред паметника на Христо Ботев в центъра на града.