^

Исторически музей - Ботевград

Представяме "Магия от чувства" на Мария Коцева

В инициативата на музея "Салон на изкуствата 2017г." представихме дебютната стихосбирка на Мария Коцева "Магия от чувства".
Събитието откри директорът на музея г-жа Тодорка Коцева. Книгата представи Десислава Иванова-екскурзовод на музея.
"„Магия от чувства” Мария Коцева
Спомням си, преди години в Ботевград пристигна самият Хайтов. Беше гост на нашия съгражданин Кюрпанов. Разказваха за гората-тяхната Родопа и нашия Балкан. Посрещна ги крехко девойче, което звънко запя. Гласът й, магичен се стелеше, докосваше, галеше и ни отпращаше там, в нейния дом, където планина пее огласяна от родопски гайди, а отвъд песента се реди душевността ни българска. Там вплетен с болката в приказно надпяване е и празникът. Пъстрее броеницата на дните ни като самия живот. След песента на Мария, в онзи миг вечност тръгнах по пътеките на детството й, там в онази планина и се захласвах от топлината и гостоприемството й, в мига когато времето спря ...
А не е ли онова - тогава, което изправи на крака самия Хайтов, същата магична женска същност на която е отредено въпреки тегобите, жилаво да отстоява и не за себе си, а заради хората, които обича.
После жадно си открадвах, съвсем на порции, по някое и друго стихче на Мария Коцева. Измъквах го от дебелата тетрадка. Докосвах го и без да мога да се спра –преживявах го, като тогава връщах онзи спомен за планина и българско, който винаги ми е бил безкрайно скъп и родно свиден. Много дълго време чакам тази книга. Никога не съм се съмнявала, че ще дойде ден, в който да я разгърна и открия друго измерение на богатата, артистична същност на Мария.
„Магия от чувства” е писана в продължение на 35 години. Чудесно е, че през времето има израстване, което откривам в тематичното богатство и дълбочината на изказа. Стилът, обаче е същият във времето. Като зачетеш-няма как да сбъркаш-стихът е на Мария. И магията я има. Като дума се среща над 10 пъти, но като усещане пробожда всеки стих. Различна е и широкообхватна. Няма начин да не те погълне, да не те докосне и като се събудиш, да не те е спечелила.
Магията има различни образи. Понякога е типичната от приказките и напевките на българката „Водна магия” . Водата в стиховете на Мария Коцева е бистра, сребриста, обична, мълчана, сребриста мъгла, водна струя, изкристализираща в „къс светлина”... Водата поема обичането, копнежа, красотата, измива спомена от самотното болене-магично, нали?!
Магията от чувства има цветове и краски, но случва се да е и бяла като планински връх, докоснат само от човешките копнежи. Тя е надежда, очакване, докосване до нещо свято, тъй високо, отредено само за дръзналите да го видят, жадуващи девственото му докосване.
Магията, разбира се е и любовна. Защото човекът не е роден сам да се лута сред хората. Щастлив е, ако има опора, устойчива като скала в трудните моменти в нея да се преоткрие, за да почерпи сила и продължи пътя си.
Човешките чувства от своя страна се оглеждат в „очи-магия”. Могат да са топла жарава, или изпепеляваща стихия, да даряват и да вземат, да са могъщи като Господ и крехки като невинно дете. И всичко това се случва само в трите куплета на „Две хубави очи”. Куп картини, като вълшебен декор разказват една на пръв поглед делнична история, с която всеки от нас по своему се е сблъсквал. Но изпята в стих, извайва уникалното многообразие от чувства и емоции, с които е запълнено чисто женското обичащо вричане.
Човешката усмивка е магична, дори когато наранява при раздяла, остава спомена, че някога магия е била.
Магия е и майчината обич, даряваща и подкрепяща винаги и безвъзмездно, независимо от всичко.
Магична е силата на чувствата преливащи, неназовани пряко но съвсем реално изживяни в стихотворението „Нещо”. Изключително богат и образен е езикът. Като наричанка звучи:
Нещо, което изпивам в разлъка
с глътка присядаща и звездноръка.
Нещо, което поемам със шепи,
прегръщам, долюбвам и...
пускам да свети!...
Нещо магично едновременно така силно, че не може да бъде спряно от никакви прегради, а и крехко, уязвимо, предметно стаено в жертвоготовно женско тяло... А и точно такива „неща” правят живота ни пълен, осмислен и не напразно отминаващ.
Магията би могла да е и пролетно „цъфнала”, за да ни даде сила да преминем през кръговрата на сезоните. Неминуемо ще се наложи да преборим самотата, хорската завист и злоба, но ни е съдено чисто по женски да оцеляваме, прибавяйки цвят и вкус в забързания, сивкав делник.
Магия е и жената, извисила ръст обичайки, дръзнала да говори с брега, задържащ в скута си далечните морета, огряни от луната.
Многолика е палитрата на магията от чувства на Мария Коцева. Оглежда се в образа на дете, на влюбено момиче, на майка, ту ранима и слаба, ту силна и подкрепяща. Сред стиховете изплува образът на една много талантлива жена, ярка и самобитна като планината, от която извират песните й ...
Успех на „Магия от чувства”! Дано стиховете докоснат повече женски светове, които да почерпят от Мария Коцева силата, та като нея всяка от нас да има волята да съхрани себе си и населява земята ни с непримиримостта в бурите и споделеността в малките ни и по-големи, чисто женски победи над безличното и сиво живуркане, което светът се опитва често да ни наложи !
Нека като нея сме пъстри, магични, даряващи, променящи ... въпреки!"


С респект и уважение,
Десислава Иванова

10.05.2017г.
гр. Ботевград

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар