^

Исторически музей - Ботевград

Стамен Панчев(1879-1913г.)

Днес, 22.03.2013г. в зала "Орханиец"бе поставено начало на честване 100 години от гибелта на Стамен Панчев.  Госпожа Тодорка Коцева директор на музея ни върна с увлекателен разказ към живота и героичната гибел на нашия съгражданин. Презентация и кратък рецитал бяха подготвили ученици от ТПГ"Стамен Панчев". Скъпи гости в музея бяха кметът г-н Георги Георгиев, заместник кметовете Цанко Цанов и Красимир Андреев, председателят на общински съвет г-жа Йорданка Лалчева, секретарят на Община Ботевград г-жа Цеца Иванова, много граждани, ученици... 

Венци и цветя, в знак на почит пред паметта на поета бяха поднесени на паметника в центъра на града.

                                             100 години от героичната смърт на Стамен Панчев

  Човечеството като че ли се е наситило на потресающи кървави зрелища от една страна и от друга, като че ли нервите му са станали твърде тънки и чувствителни пред величествените кървави полета. Високо нейде в небесните простори се носи един дивен блян-мир...

                                                                                                                      Стамен Панчев

  Той не дочака този дивен блян. Годината е 1912. Обявяването на Балканската война, предизвиква огромен ентусиазъм сред българския народ. След молебен в църквата, орханийци, радеейки за освобождението на българите от Тракия, Македония и Родопите,  се включват в редиците на  38 пехотен полк. Но романтиката на войната е сурова и жестока. Това Стамен Панчев осъзнава с безпощаден реализъм на бойното поле.  След решаващата битка за Одрин, неговата полурота се включва в боевете на 38 полк по линията Люле Бургас-Бунар Хисар, гонейки отстъпващите турци към Чорлу. В  писмо до Ракитин той пише: ”Колкото до самата война, тя сама по себе си е нещо ужасно...Делото може да е свято, за което се води войната, но самата война е най-проклетото човешко изтребление...” На 16-ти март подп.Стамен Панчев е в частта си при Чаталджа. Възложено му е да охранява брега на Мраморно море при Ялос. На 17 март са отблъснати три последователни кавалерийски атаки на турската войска. Подкрепят ги вражески бойни кораби.Стамен Панчев е улучен от  шрапнел.  Получава две тежки рани  в стомаха и дясната ръка над китката от обстрелващ ги английски военен кораб.  След дадената му първа помощ, е отправен на кон до лазарета, намиращ са  зад бойната линия. Вследствие на огромна кръвозагуба, изпада в безсъзнание. Приет е в болница, в селцето Кадъкьой. Стоически понася болките и ободрява тежко ранените войници. Надеждата за живот не го напуска до смъртта му в 8 часа и 10, на 23 март 1913 година, когато притиснал снимката на 3-годишния си син Павел, облечен в руска рубашка и с детска пушка в ръка на която пишело:”Тате, ида и  аз  на границата да бием турците”, Стамен Панчев затваря очите си за последен път. Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища.Гробът му бил обсипан с изгорели кибритени клечки, които преданите му приятели и войници палели вместо свещи, прощавайки се със своя любим подпоручик.

  И днес пазим в музея копие на  Акт за смърт №71, подписан от доктор Рачо Ангелов, началник на лазарета при І-ва дивизия от 23 март 1913г, съставен в село Кадъ-кьой. В него с войнишка лаконичност е регистрирано, че Стамен Панчев подпоручик в 38 полк, 12 рота от Орхание, на 34 години, се помина днес на 23 март 1913г.

  Стамен Панчев не се завръща от фронта, но вместо него пристига една малка тетрадка, събрала неизвестните поетически вълнения на един ярък, самобитен талант. На стихотворението „Сине мой”, Васил Александров дава следната оценка: „ Само това стихотворение да ни беше оставил поетът, то би му осигурило място в редиците на незабравимите наши поети”.

  За проявена храброст, Стамен Панчев още приживе е предложен за награда - орден за храброст, но не доживява мига да го види окичен на гърдите си. През 1939г. признателните съграждани издигат паметник на Стамен Панчев в центъра на града. Той е почетен гражданин на Ботевград с  решение №216 от 1.12.2000г. на Общинския съвет, като организатор и участник в многобройни културни и просветни начинания. Името на Стамен Панчев с чест днес носят Техническа професионална гимназия в Ботевград, Литературен клуб, Смесен градски хор към народно читалище „Христо Ботев 1884”, улици..

   Мирът, така жадуван приживе от  Стамен Панчев, остава  блян само за малцина достижим. Постлан с  величествените кървави полета, приютили светлите идеали на хиляди мечтатели. Гробовете им често са далеч от родните предели, несъбрали изплаканите сълзи на техните синове, на вдовиците, на майките... Имената им изковаха българската история и са повод за гордост пред съградената ни, с много свидни жертви, национална идентичност.