^

Исторически музей - Ботевград

Свитъци с Манифеста и български трибагреници бяха раздадени в Ботевград по идея на Исторически музей - Ботевград

На днешната дата се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България. В Ботевград честването на официалния празник започна в 10 часа пред Историческия музей, където един от местните актьори, облечен като Фердинанд, раздаваше свитъци с Манифеста и български трибагреници. Малко по-късно текстът на тържественият документ, написан от министър-председателя на България по онова време – Александър Малинов, прозвуча пред паметника на Незанайния воин. С поднасяне на венци и цветя ботевградчани отдадоха почит на всички онези българи, посветили живота си на каузата независимостта на България да стане факт.
Празничната програма продължи пред музея с концерт на Общинския духов оркестър, Любомира Вушева, Петя Димитрова и Марин Христе. Преди това, също пред паметника на Незнайния воин, директорът на Исторически музей Ботевград – Рени Лазарова, припомни какво се случва през есента на 1908 год.:
Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., увенчава края на война, довела до българското освобождение. Само три месеца по-късно васалната зависимост на Княжество България към Османската империя се утвърждава от Берлинския договор, който за пореден път черни съдбата на освободена България. Стремежът на младия политически елит е, ако не може на този етап да се противопоставя на решенията, то поне да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки самостоятелния характер на държавата.
Въпросната зависимост дори не се и споменава в Търновската конституция. Източна Румелия не допуска турски гарнизони на територията си, а още първите избори, проведени в провинцията, утвърждават чисто българския ѝ характер. Княжество България навлиза в международните отношения: акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, участва в европейски конференции. Голямата цел е освобождението и обединението на всички българи в единна и независима държава. На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но това не довежда до отпадане на васалитета към Високата порта. От Готския алманах, най-авторитететния справочник по генеалогията на европейската аристокрация, издаван всяка година, става ясно как е изглеждала България в навечерието на своята независимост в очите на чужденците. Тогава повечето европейски държави са монархии. До 1907 г. включително, България на практика е описана в частта за Турция, защото е васална територия под скиптъра на султана, заедно с Тунис, Египет и о. Самос. Казва се още, че страната е васално княжество, създадено от Берлинския договор, начело с княз, който е избран от Великите сили и който е генерал – адютант на султана. Така са гледали на нас от Атина, Букурещ, Белград и Истанбул, до Берлин, Париж и Лондон. На 22 септември 1908 г., ден понеделник, “Манифестът” на цар Фердинанд I променя всичко това. Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава били изключително благоприятни с оглед най-вече на проблемите, които си има султанът. През лятото на 1908 г. младотурската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, подписали Берлинския договор, се готви да анексира две от провинциите на Османската империя – Босна и Херцеговина, с което всъщност нарушава клаузите му. Неслучайно княз Фердинанд I се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува действията си с него. Към обстоятелствата, допринесли за обявяването на независимостта, са завземането на Източната железница от българските власти и скандалът с българския дипломатически агент в Цариград Иван Гешов, който не е поканен на празненството по случай рождения ден на султана – под претекст, че не е представител на суверенна държава. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Назрява разривът. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „Кан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Именно там Александър Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите от кабинета. Ритуалът на 22 септември с прочитането на манифеста в църквата „Св. 40 мъченици" е демонстрация на сила, воля, мощ, но и връзка с традицията, с историческото минало, уважение към чувствата на сънародниците и спомените за мощта на Втората Българска държава от времето на Цар Иван Асен II. Веднага започват и самите преговори в защита на независимостта. Българската делегация се води от Андрей Ляпчев – един от най-далновидните български политици от първата половина на ХХ век. Високата порта иска България да плаща огромен по размер данък. Реакцията на министър-председателя Малинов е категорична – независимост не се откупува! Османската империя плаши с война, а България отговаря с частична военна мобилизация. Отново се намесват Великите сили. През април 1909 г. са подписани три протокола. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. България от Княжество се превръща в Царство, а Фердинанд се титулува Цар на България с доста сериозна порция едновластие! Така България се завръща на картата на независимите европейски държави. Прогласяването на Независимостта всъщност завършва делото на българските възрожденци, на борците за освобождение. Независимостта е празник, необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на България от нейното минало на поробена страна. Припомняйки си тези съдбовни исторически факти, което е най-малкото, що можем да сторим, се и прекланяме към всинца, защитили свободата, интересите и независимостта на България, както и правото ни да живеем, избирайки обвързаностите и зависимостите си!

Честит празник, България!

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар