^

Исторически музей - Ботевград

Тържествено отбелязване на Съединението

      На 5 септември 2014г. Община Ботевград тържествено отбеляза паметната дата на Съединението в навечерието на националния празник  с документална изложба и историческа презентация в сградата  на музея .

Изложбата е подредена на ІІ етаж във фоайето, а презентацията "Прадедите ни по време на Съединението и неговата защита" бе прожектирана в зала "Орханиец" на музея. По този начин екипът на музея отдаде своята почит и признателност за геройството проявено от нашите прадеди в паметната защита на Съединението през 1885г. Не са забравени:

 Вуто Коцов Койчев /Търнарски/ - род. в Литаково, към края на живота си живее в Орхание, където е починал след 1930 г. Участва в Сръбско-турската война 1876 г., като доброволец в 3. рота на 3. Руско – български батальон, служи от 26.08. с. г. до 03.04.1877г. На 29.04.1877 г. зачислен в 6-та дружина, 2 рота. На 10.06.1878 г. уволнен. След освобождението живее в родното си село, занимава се със земеделие. Участник в Сръбско-българската война 1885 г., като доброволец в 4. ескадрон на 3. конен полк. Служи от 01.10. с. г. до 01.01.1886г. и участва в сраженията при Цариброд, Драгоман и Сливница.

  През 1923г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.

  Яньо Гергов р. с. Скравена

Атанас Стоянов Гайдарски (Танчо) – род. с. Скравена около 1840, поч. На 08.06 1924 г. в същото село. Преди Руско – турската война работи , като градинар в Румъния. Доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. За участието си във войната е награден със сръбски сребърен орден за храброст.

 На 29.04.1877г. зачислен в 2. дружина, 3. рота. Уволнен на 24.06.1878г.

След войната се връща в родното си село.

Участник в Сръбско-българската война 1885 г. Поради недоимък е принуден отново да замине градинар в Румъния. През 1905г. при нещастен случай по-време на работа загубва лявата си ръка. До смъртта си живее в Скравена. На 07.02.1923г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.

Димитър Коцев – Опълченецът Танчо Гайдарски – в. “Софийска правда” от 21.03.1982 г.

Цветан Томов Тутмаников – р. в Орхание , поч. в Одеса, през 1889г. Участва като доброволец в Сръбско – турската война 1876г.

На 24.05.1877г. е зачислен в 4. дружина. Служи като ефрейтор. От 16.03. до 11.05.1878г. е в отпуск в Орхание като опълченец от 4. рота. На 21.05. е награден с Георгиевски кръст за храброст № 79465. От 23.05.до 15.07 1878г. е отново в отпуск в Сопот. Междувременно на 18.06. е произведен от ефрейтор в унтерофицер. На 11.07. 1878г. награден с втори знак за отличие на Военния орден “Св. Георги” 4. степен № 76038. На 05.08. изявява съгласие  да остане на служба в БЗВ. На 12.08. 1878г. представен за производство в първо офицерско звание.

След Освобождинието се установява на постоянно местожителство в Пловдив.  Чиновник е в администрацията  на Източна Румелия. През 1883г. е член на управителното тяло на спестовното дружество “Постоянство”, а в нач. на 1885г. секретар на Градския административен съд в Пловдив. Участва активно в политическия живот. До 06.09.1885г. е член на централнато бюро на народната партия /съединистка/ в Източна Румелия. Един от дейците на съединисткото движение от позициите на своята партия. След идването на власт през 1887г. на Народнолибералната партия и създаването правителството на Стефан Стамболов е принуден да емигрира в Одеса /дн. Украйна/.

Един от основателите е на Пловдивското поборническо – опълченско дружество през 1882г. и пръв негов председател.

Васил Мицов( Капитански) – роден в Орхание 1856 г., починал 1898г. в София.

Преди Освобождението е градинар в Румъния. Доброволец в СТВ 1876г. На 04.04.1877г. заминава от Кладово, Сърбия за Русия.

На 01.05.1877г. постъпва в 3. дружина 4. рота. За проявен героизъм в боя при Ст. Загора на 19.07.с.г. е награден със знака за отличие на Военния орден “ Св. Георги” 4 степен № 43704 и произведен унтерофицер. Уволнен на 22.06. 1878г.

След Освобождението е общински служител в Тетевен и пощальон В Ботевград и Враца. Участник в Сръбско-българската война 1885г.

Христо Петров Драмлийски-с. Врачеш... и стотиците незнайни, но не забравени герои защитавали Българската независимост.