^

Исторически музей - Ботевград

„Каква невеста си била, ти, мамо“

На 14-ти септември, във фоайето на музея бе открита изложбата „Каква невеста си била, ти, мамо“ под звуците на лирични български песни.
Тя проследява тенденциите в развитието на булчинската мода през ХХ век, представена чрез булчински облекла, сватбени аксесоари, църковна утвар и снимков материал, събирани от граждани на Димитровград и общината.
„Бих искала да благодаря на колегите от Исторически музей – Димитровград за отзивчивостта и професионализма. За доверието, което ми оказаха да предам на нашата аудитория посланията на изложбата, както и символиката на експонатите.
Когато отправих покана към тях един от доводите ми бе, че тази изложба ще стои изключително елегантно в експозиционното пространство на нашия музей, в което бях абсолютно права", спомена Рени Лазарова – директор на Исторически музей – Ботегврад. Същинското представяне на влиянието на модните тенденции през втората половина на ХХ век върху българската булчинска рокля бе предложено от д-р Ина Трифонова-Василева /НХА/, чиито преглед и анализ внесоха артистична атмосфера. Същото експозе публикуваме по-долу.
"Заглавието на изложбата – „Каква невеста си била ти мамо“ на исторически музей –Димитровград e вдъхновено от стиховете на Павел Матев - „Писмо до Мама“, по чийто текст Емил Димитров изпълнява своята иконична за 80-те песен. Изключително подходяща референция в заглавието на изложбата към харизматичната личност на Емил Димитров, който олицетворява и белязва цяла една ера в публичното пространство на България, даже и извън габаритите на музикалния мейнстрийм тогава.
Изложбата представлява уникална експозиция от 22 булчински модни силуети, заедно с прилежащите им аксесоари – изключително важна част от аурата на българката, такава каквато се формира в обществото в периода от края на 60 – те години на XX век до самото раждане на Милениума.
Бих искала да се разгранича от етнографското професионално транслиране на експозицията и по-скоро да се опитам да дам ключ към разбирането на естетиката и модния вкус на българката през 60-те, 70-те, 80 –те и 90-те години на XX век. Историческата рамка в България, която дава отражение на модния вкус на българката варира от появата на т.н. „комсомолски сватби“ в края на 50-те години и отказа от фолклорната носия, която до тогава е неизменна част от сватбеното облекло – до 1999 г. от която датира най-новата присъединена към колекцията булчинска рокля.
Бих искала да насоча вниманието Ви първо към експонатите от 1969 година – роклята от бял атлаз със лодка деколте, правоъгълен силует и фина машинна бродерия с флорални елементи, компоненти които много вярно и адекватно предават вече навлезлите и в България модни тенденции от Англия – родината на Мери Куонт – създателката на мини роклята и мини полата, както и силното влияние от Андре Куреж и френския space age look – така звездно превъплътен от Одри Хепбърн и Джаки Кенеди. От същия минималистичен период в модното конструиране датират и следващите два експоната - роклята от бял габардин със столче - яка и акценти от воал и перли вклинени в силуета на дрехата, както и почти архитектурно въздействащата като структура на рокля от 70 –те години с ефект на гофрирана повърхност, която действително е демонстрация на високо ниво на шивашки умения на дизайнерката.
От гледна точка на дизайна най-органично и стилно изграден като модна композиция силует остава експонатът от 1971 г, в който присъства и ръчния бод с цел да се прикрепят отделни компоненти на дрехата без декоративни или конструктивни шевове, като допълващи акценти на елегантната и визия са използвани фини пайети, разположени в целия преден блок на дрехата и лека, подчертаваща раменния пояс линия от подредени и облечени с плат копчета. Експонатите от 70-те години на XX век в изложбата отразяват много ясно две разграничителни линии в модата тогава, а именно лекият комерсиален и носим силует на прет-а-порте изчистените правоъгълни аутфити и в противовес - опитът да се наподоби ръчната декораторска работа по дрехата, характерна за „от кутюр“ – или високата мода, който може да се забележи в декоративните маргарити по предния блок на булчинската рокля от 1976 г. Експонатите от 80-те години отбелязват ключовите за десетилетието буфан ръкави и рязани в талията конструкции. Леките рюшове от набран воал в модната композиция също са аранжирани подходящо в примерите от периода. Може да се забележи тяхното интересно разполагане във буквата V във фронталната част на роклята от 1979, където уместно кореспондират с дантелени флорални елементи, които са разположени и по протежение на ръкавите. Роклята от 1995 г. има препратки към към S – образният силует от средата на 50 –те години и е тип русалка, не може да се каже, че кореспондира със световните тенденции тогава, въпреки стилното присъствие на дантелени декорации.
Най- съвременният експонат от изложбата от 1999 г. е с по-ниско изведена талия, машинна структурна дантела и поли от копринен шифон, текстилни материали, които свидетелстват за по-напреднали технологични процеси в производството на плат в България.
Очароващ е експонатът от Ботевград от 1979 г. където може да се види фина изработка на така важния аксесоар – булчинското боне, което от модна гледна точка бихме могли да определим като т.н. pill box шапка, появила се още през 30 –те години в съвременния си кутюриерен вид във Франция и превърнат в много важна част от дамския формален гардероб тогава.
Изложбата събужда по любопитен начин модния поглед на всяка българка дори и днес, особено когато става дума за този заветен момент от нейния живот - а именно встъпването й в брак.
Бих искала да пожелая на Историческия музей – Димитровград да продължава да колекционира булчински модели и да разширява все повече тази своя ценна придобивка към своето депо, както и успешно представяне на изложбата на домакините от Исторически музей - Ботевград и неговия директор г-жа Рени Лазарова."
Изложбата ще остане до средата на месец декември. Заповядайте!

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар