^

Исторически музей - Ботевград

Жабешкото блато

  Намира се на около 1км южно от Ботевград, в покрайнините на курорта Зелин. До него води асфалтиран път.

 Разположено е на 360м надморска височина, на площ от 1,9ха. Блатото заема най-ниската част на мочурлива поляна, която пресъхва през топлите летни месеци и се пълни с вода при топенето на снеговете. Планинските жаби (Ranа temporaria) слизат от южните склонове на Старопланинския дял Било  по поречието на трите рекички-Ечемишка, Червена киселица и Зелинска. При първото затопляне и топене на снеговете в началото на февруари се появяват в блатото, преминавайки около 6 км.

  В този период броят им в мочурището и околните поляни достига между 450-600 екземпляра. Тук се извършва оплождане и метаморфоза на ларвите, след което малките жабчета напускат водоема и се отправят към планината по долината на реките.

  Уникалността на природния обект е заради случващата се най-продължителна миграция с цел размножаване, известна на учените в България до момента.  Вл.Бешков и Бл.Ангелова, изследвали този процес, го датират от преди 10-12 хил.години, т.е. в края на последния ледников период. Със затоплянето на климата, планинската жаба е ограничила местообитанието си в планините, където температурата е по-ниска. През горещите месеци са се заселвали във влажните и сенчести долове и гори по поречието на реките, а през пролетта са снасяли яйцата си в блатото. Повишаването на температурата ги е принуждавало да мигрират високо в планината, като в течение на времето се закрепва инстинкта за „връщане към родното”

  Местността „Мухалница” е обявена за защитена местност със Заповед №328/ 08.05.1992г. на Министерство на околната среда и водите.