^

Исторически музей - Ботевград

Проф. Стоян Михайлов за новата си концепция за тоталитаризма: "Науката признава само един култ- култът към истината"

Според ученият темповете на научно-техническия прогрес  тръгват надолу още през 19781г.
В последните две свои книги „Политически фрагменти-из кухнята на сталинисткототалитарното общество 1971-1988“ и „Сталинисткият тоталитаризъм“, проф. Стоян Михайлов създава една нова концепция за сталининскототалитарния характер на предишното общество, която напоследък навлиза в литературата и се признава от  все повече и повече автори. „Истината за миналото ни е необходима за настоящето, защото от нея ние трабва да извличаме поуки и да не повтаряме онова, което е било вредно и да се насочим към онова, което е положително в материално и духовно отношение. Народ, който изгуби историческата си памет е обречен“. Така определя позицията си професорът днес от позицията на бивш партиен функционер, който не е бил съгласен със силните на деня по време на управлението на Т.Живков. Проф. Стоян Михайлов благодари на Исторически музей – Ботевград, които по негови думи спазват правилото за съхраняването на историческата памет.

Последната книга на Стоян Михайлов е факт от 4 месеца, но от партия „Нова Зора“ ве още не са реагирали, съобщи самият той. „Политическият кръг на „Нова Зора“ идеализират Сталин и Сталинизма, Живков и Живковизма.Това са условия, които не създават прогрес за тази партия“, смята проф. Ст. Михайлов и очаква критика от тяхна страна.
Според него събитията, които са засегнати в последната му книга не са известни на младото поколение под 30 години.“Те не знаят изобщо за тези неща. Допускам обаче, че малка част от тях под влияние на своите родители да са чули нещо Живков и Сталин. Това е една голяма беда, защото младите трябва да усвояват уроците от миналото, за да върви по един правилен път и да има критично отношение към миналото“.

Като радикален критик на сталинисткототалитарното общество и периода на Живковизма като вътрешно-противоречиви явления в страната, Стоян Михайлов не отрича положителните постижения. „Сталинисткототалитарното общество имаше органични недъзи, то извървя един прогресивен път донякъде, главно върху основата на екстензивните методи и когато трябваше да прилага научно-техническия прогрес навсякъде и да изгради цялата икономика – то започна да закъсва. Темповете на иконимически растеж тръгнаха надолу. Това започна да се случва от 1970 г. През 1985г. в България се появяват отрицателни средногодишни темпове, което е означавало, че всяка година развитието на Селкото стопанство е намалявало с всяка изминала година“. Това според Стоян Михайлов е било началото на икономическата криза. По негови думи след една година се е получил срив на тежката химическа промишленост. След още една година се е получила тежка енергийна криза - 1984-1985г. България започва да купува стоки от западния пазар, за да се намали  крещящото противоречие между търсенето и предлагането. Тогава външният дълг е под 3 млрд.лв. и започва да расте от 1984г. с 1 200 000 000 долара всяка година. Иконимическата криза прераства в политическа и нравствена, смята професорът. Започват да нарастват опозиционните прояви от средите на партията, появяват се първите опити за създаване на движения и организации, независимо от ръковпдната роля на БКП. Русенския комитет е създаден на 8.03 1988г. за екологична защита, който сам по себе си не е политически и се състоя без да се пита Централния комитет и местни партийни организации, в което проф. Михайлов е обвинен, че участва, а всъщност не участва.“На практика тоталитарният режим не може да контролира социалните процеси в страната. Затова на 27-ми март 1988 г. на заседание на Политбюро се обсъждат съображения на Т.Живков за преустройство на духовната сфера“, спомня си ученът. От следващия ден Стоян Михайлов е в отпуск, което означава, че вече не е секретар на ЦК. Две години преди това, той очаква да бъде уволнен. Дълго време обаче преди това живее с убеждението, че основните недостатъци на обществения строй могат да се преодолеят начело с управлението на Тодор Живков.

В края на представянето на своите политически фрагменти, проф Стоян Михайлов без недомлъвки и съвсем открито заяви: „Смятам, че някои колеги от ръководството на БКП и някои други лица, като прочетат тази книга сигурно ще ми се разсърдят, защото представям факти, които ги показват съвесем не добре. Аз обаче реших, че нещата трябва да се казват докрай. Оказва се, че да търсиш истината и да я отстояваш по въпроси от социалното развитие е изключително трудно и много рисковано. Аз вървях по пътя на истината още през младежките си години и затова до 1989г. много си патих. И  след това отново патих. Смятам обаче, че за един общественик и учен да се търси и отстоява истината за обществените процеси е главното условие да се съхрани личното, гражданското и научно достойнство на съответния деец. Аз нямам никакво намерение и за в бъдеще да се отказвам от тоя път- пътят на истината. Защото науката признава само един култ - култът към истината.

14.02.2013г. 0:09 


Източник: http://balkanec.bg