^

Исторически музей - Ботевград

167 години от рождението на Христо Ботев

               Честваме 167 години от рождението на Христо Ботев в Исторически музей Ботевград. Официалното събитие, на което специален гост бе кметът на Община Ботевград г-н Георги Георгиев, председателят на ОБС-Ботевград г-жа Йорданка Лалчева, секретарят на Община Ботевград г-жа Цеца Иванова..., бе открито от  директора на музея г-жа Тодорка Коцева, която подчерта, че вече 80 години градът ни носи святото име на Христо Ботев. Тя предостави думата на екскурзовода на музея Десислава Иванова за слово, посветено на именитата годишнина:

  "Днес отново е 6 януари. Изминали са 167 години от онази Коледа по стар стил-25 декември 1847, в която за пръв път в поробеното ни отечество отеква гласът на човека, променил представите ни за поезия и журналистика, дал дефиниция на свободата с кръвта си, непокорен към несправедливостите, неоспоримо горд от принадлежността си към българския род.

    „В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсовестен, за да каже: "Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа вече нищо на човечеството, което ми е дало средства да живея." И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, разбира се, трябва да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.”/ Христо Ботев/

  През есента на 1845 година Иванка Дрянкова се омъжва за даскал Ботьо Петков. Те, двамата създаватедно от най-емблематичните възрожденски семейства в историята на България. То  има роднински връзки с родовете на  Васил Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил Нектариев, Пулиеви и Палавееви.

  В  семейство на Ботьо и Иванка Петкови се раждат девет деца - седем сина и две дъщери. Неписаната майчина педагогика на природноинтелигентната калоферка Иванка Дрянкова съчетани с  ерудицията на даскал Ботьо Петков създават онази благодатна почва, в която покълват и избуяват семената  на неутолимия стремеж към знание и свобода, така характерни за представителите на това семейство.

  Атмосферата на пламенно родолюбие, култа към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му формират светоусещането на неговите синове и дъщери. През 1869г. туберкулозата рано отнася в гроба даскал Ботьо Петков и принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи, като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд, която дава на България  един изтъкнат възрожденски учител, един гениален поет-революционер, един генерал – лейтенант Кирил Ботев, един подпоручик, бил един от първите директори  на Пловдивската народна библиотека и музей-Стефан Ботев. Тя дава и своя свиден „кръвен данък” пред Олтара на Отечеството двама души-Христо и Боян Ботеви. 

  Първородният син в семейството Христо  Ботев първоначално учи в Карлово. По-късно продължава  образованието си в Калофер, където се премества  даскал Ботьо Петков. През  юни 1863г. завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. Там прави и първите си поетични опити. През октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода.

  „При днешният прогрес на цивилизацията както в изтребителните оръдия, така и в онова човеколюбие, което показаха европейските народи в последните войни и с което особено се отличава полудивото турско племе, Балканският полуостров ще да се преобърне на касапница и може би ще да запустее още веднаж така също, както е запустявал във времето на римското владичество и във времето на великото преселение на народите. Пред очите на нашият народ лежат две злини: или да остане под игото на турците и да достигне до такова състояние, в каквото се е намирал например израилският народ във времето на инквизицията, или да прегърне революцията и да излезе на неравна борба против своите угнетители. От тие две злини той ще да приеме последнята и ще да се бори или за смърт, или за живот. „Но какво можеме ние да направиме?“ - ще да попита някой от нашите действително родолюбиви емигранти. Ех, господа, вие видяхте какво можаха да направят нашите една шепа юнаци при Кара Исин и видели би какво може да направи сичкият наш народ, ако да би имал той добро оружие, добри водители и оная малка помощ, която той не можа да посрещне в 1868 година! Знаете ли сега какво иска и какво очаква от нас нашият нещастен и поробен народ? Ако знаете, то ние трябва да бъдеме готови секи ден, сяки час и сяка минута да поднесем своята лепта пред олтарят на неговата свобода, защото страшният съд е вече близо и робът не ще да търпи.”  /Христо Ботев/

  През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Малцина са  българите, които се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко тежки боя с преследващите я османски потери...и това са последните дни на 28 годишния младеж, получили своя кървав венец от слава и достолепие сред белите скали на Околчица.

  Смъртта ражда безсмъртие! Словата му звучат непомрачени от пепелищата на времето, все така актуални, жизнено необходими, пламенни, талантливи:

 „...нашият народ се намира в оная преходна епоха на своят младенчески живот, в която преди сичко му е потребна свобода, за да може да се развие неговият млад организъм, за да може да се очертае неговият характер и за да може да наякне неговият мозък. Наистина, в тая епоха е потребна за него и наука, и возпитание, но новата политическа педагогия за народите ни доказва, че гладният се не учи, че вързаният се не возпитава и че битият не може да пее. Нашите учители и нашето младо поколение трябва да разберат това и да не бъдат барем тие като своите духовни отци. Българският народ не е в гробът на своето преминало, а в люлката на своето бъдъще.”/ Христо Ботев/

   Днес, 167 години по-късно, отново е 6 януари, нека помним заветите му, да ги предаваме като едничко, свято кредо на децата си и за миг поне да сведем глави, колкото и малки да сме пред величието на Ботев!"

       Директорът на музея г-жа Тодорка Коцева представи и учениците от ПГТМ"Христо Ботев" Ботевград, с ръководител г-жа Мая Върбанова, които бяха подготвили презентация, посветена на Христо Ботев.