^

Исторически музей - Ботевград

177 години от рождението на Апостола

 

  177 години ни делят от рождението на най-чистия и най-светлия син на България – Васил Левски. Съвременниците му го наричаха Дякона, а народът и потомците му дадоха безсмъртното име – Апостол на свободата. Защото на свободата на Отечеството, той посвети всичко и миналото, и настоящето, и бъдещето.

  Левски е съвременник на велики личности, живели в последните десетилетия на бурната възрожденска епоха като Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, на прославените войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. И още приживе  идеите и  дело му получиха всеобщо признание.

За него Никола Обретенов писа:”Левски бе един между апостолите – нему равен друг нямаше”.  .

  Нямаше равен  по сила на духа и по скромност, по всеотдайност и любов към народа, по саможертвена преданост на революцията и  българската свобода .

 ”Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-во/лето/ да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

  Преминал през революционната школа на 60-те години на ХІХ в.,  Първоапостолът достига  до прозрението, че българското освобождение може да се осъществи единствено чрез самостоятелна революция, дело на всички българи.  Той повярва в силите на собствения народ и посвети огромната си човешка енергия да пренесе центъра на революционното движение от емигрантска чужбина във вътрешността на страната.

  Личността и словото на Апостола увличат хиляди – стари и млади, неуки и грамотни, имотни и сиромаси. Само за три години Левски успява да покрие страната с мрежата на всеобщо съзаклятие, стопило неусетно в сърцата на раята страха от петвековното робство.В десетки села и градове той организира тайни революционни комитети , в които участват представители на всички обществени среди.

  По време на третата си обиколка, в края на 1871 г. на 22 декември, Дяконът пристига в Орхание, придружен от Васил Йонков  и отсядат в Шарения хан на Брънчеви. В късна доба “на затул”, орханийските съзаклятници представени на Левски, поставят началото на частния революционен комитет  в Орхание.

За председател е избран Васил Петров-бояджията, секретар Гаврил Брънчев, касиер Васил Наков, общо броя на членовате на комитета достига 16 души. Тайни революционни комитети били създадени и във всички околни села- Скравена,  Литаково, Боженица, Лъжене...

  След Арабаконашкия обир и неговата разкриване започват масови арести. Десет от членовете на Орханийския комитет са осъдени и изпратени на заточение в Диарбекир. В края на 1872 г. в Къкринското ханче е заловен и самият  Васил Левски. Турският съд изплашен от огромното му влияние  и организираната от него революционна мрежа произнася най-тежката присъда – смърт.

  Безсилна се оказа смъртта пред делото на Апостола. Три години по-късно избухна най-голямото въстание срещу вековния поробител.

Народът написа кървавите страници на Априлската епопея и изкупи свободата си  по пътя показан от неговия “един син”, както го нарече Христо Ботев..

  Дълбота почит към безсмъртната личност  на Апостола, светлия пример на неговия живот и великото му дело са ни е събрали днес , 177 години  след неговото рождение. И така ще бъде, докато има българско име и българска реч, докато има България.

  Поклон пред  най-яркото име на българската национална революция Васил Левски, пред човека показал на света и на нас самите какво можем, когато сме обединени в името на светъл идеал.